ТЕКСТ 21
шстрев ин ева сунишчито н
кемася садхряг-вимеу хету
асага тма-вятирикта тмани
дх ратир брахмаи ниргуе ча
шстреу – в писанията; ин ева – единствено това; су-нишчита – категорично заключение; нм – на човечеството; кемася – висшето благо; садхряк – съвършено; вимеу – след задълбочен анализ; хету – причина; асага – непривързаност; тма-вятирикте – телесната концепция за живота; тмани – към Върховната Душа; дх – силна; рати – привързаност; брахмаи – трансценденталното; ниргуе – във Върховния, който е отвъд материалните гуи; ча – и; – която.
Подробно разглеждайки този въпрос, свещените писания заключават, че крайната цел по пътя към благоденствието на човечеството е да се освободим от телесната концепция за живота и да развием дълбока, непрекъснато усилваща се привързаност към Върховния Бог, който е трансцендентален, отвъд гуите на материалната природа.
Всички хора се стремят да постигнат най-висшето благо, но ония, които се отъждествяват с материалното тяло, не само че не могат да постигнат тази цел, но дори не могат да разберат кое е най-висшето благо. Висшата цел на живота е описана в Бхагавад-гӣт (2.59): пара дв нивартате. Когато човек открие коя е върховната цел на живота, той по естествен начин загубва привързаност към тялото и към всичко, свързано с него. В тази строфа се подчертава, че целенасочено трябва да задълбочаваме привързаността си към трансценденталното (брахмаи). Веднта сӯтра (1.1.1) потвърждава: атхто брахма-джигс. Ако не се стреми да научи за Върховния, за трансценденталното, човек не може да се освободи от привързаността си към материалния свят. Живото същество не може да разбере крайната цел на живота просто като еволюира през осем милиона и четиристотинте хиляди вида живот, защото във всички тези биологични видове то е подвластно на телесните схващания. Атхто брахма-джигс означава, че за да може да се освободи от телесните житейски концепции, човек трябва да усили привързаността си към Брахман или да се стреми да научи за Брахман. Тогава той може да постигне трансценденталното предано служене – шраваа кӣртана вио. Да усилим привързаността си към Брахман, означава да отдаваме предано служене. Онези, които са привързани към безличностния аспект на Брахман, не могат да запазят привързаността си за дълго. Имперсоналистите смятат този свят за митх, илюзорен (джаган митх), и се отричат от него, но рано или късно отново се връщат в джаган митх, въпреки че са приели саннса с цел да усилят привързаността си към Брахман. Много йогӣ, които са развили привързаност към Парамтм, локализирния аспект на Брахман, в това число дори велики мъдреци като Вишвмитра, също падат, станали жертва на страстта към жените. Затова всички шстри препоръчват човек да култивира привързаност към Върховната Божествена Личност. Това е единственият начин да се освободим от привързаността към материалното съществуване. Бхагавад-гӣт (2.59) описва същността на този процес с думите пара дв нивартате. Човек може да сложи край на материалните си дейности само когато е изпитал вкуса на преданото служене. Шрӣ Чайтаня Махпрабху също утвърждава любовта към Бога като крайната цел на живота (прем пум-артхо махн). Ако не развие у себе си любов към Бога, човек не може да постигне съвършенството, т.е. да се издигне до трансцендентално равнище.