No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 49

ваиняс ту дхурьо махат
састхитдхтма-шика
пта-кмам ивтмна
мена тманй авастхита

ваиня – синът на Вена Махрджа (Птху); ту – разбира се; дхуря – главният; махатм – сред великите личности; састхит – изцяло съсредоточен; дхтма-шика – върху себепознанието; пта – постигнал; кмам – желания; ива – като; тмнам – във вътрешното удовлетворение; мене – считан; тмани – в аза; авастхита – разположен.

Махрджа Птху бе най-великият сред великите личности, защото бе напълно съсредоточен върху духовното себепознание. Той изпитваше удовлетворение като всеки, който е постигнал духовно знание и просветление.

Най-дълбоко вътрешно удовлетворение изпитва този, който неотклонно следва преданото служене. Всъщност само чистите предани, които нямат никакви други желания освен да служат на Върховната Божествена Личност, могат да постигнат истинско удовлетворение. Върховният Бог няма какво да желае, Той черпи удовлетворение в самия себе си. Такова удовлетворение изпитва и преданият, който няма други желания освен да служи на Върховната Божествена Личност. Всички търсят душевен покой и се стремят към удовлетворение, но такова състояние могат да постигнат само чистите предани.

Думите на цар Птху в предишните строфи показаха, че той притежава дълбоки познания и е постигнал съвършенство в преданото служене. Настоящата строфа потвърждава това, защото в нея царят е наречен най-велик сред всички махтми. В Бхагавад-гӣт (9.13) Шрӣ Ка говори за махтмите по следния начин:

махтмнас ту м пртха
даивӣ практим шрит
бхаджантй ананя-манасо
гтв бхӯтдим авяям

„О, сине на Птх, свободни от влиянието на илюзията, великите души са покровителствани от божествената природа. Те изцяло са се отдали на предано служене, защото знаят, че Аз съм Върховната Божествена Личност, изначална и неизчерпаема“.

Махтмите не са пленници на илюзорната енергия; те са под покровителството на духовната енергия. Затова истинският махтм постоянно е зает с предано служене за Бога. Птху Махрджа проявил всички отличителни черти на махтм, затова в тази строфа е наречен дхурьо махатм – най-велик сред махтмите.

« Previous Next »