No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 12

чхинння-дхӣр адхигаттма-гатир нирӣхас
тат татядже 'ччхинад ида ваюнена йена
тван на йога-гатибхир ятир апраматто
вад гадграджа-катхсу рати на курт

чхинна – отделени; аня-дхӣ – всички други житейски концепции (телесната концепция за живота); адхигата – твърдо убеден; тма-гати – крайната цел на духовния живот; нирӣха – освободен от желания; тат – това; татядже – изостави; аччхинат – бе прекъснал; идам – това; ваюнена – със знание; йена – чрез което; тват – докато; на – никога; йога-гатибхи – заниманията с мистична йога; яти – занимаващият се; апраматта – без илюзии; ват – докато; гадграджа – на Ка; катхсу – думите; ратим – влечение; на – никога; курт – правят.

Когато напълно се освободи от телесните житейски представи, Махрджа Птху осъзна Бог Ка, който в образа си на Парамтм се намира в сърцето на всеки. Тъй като получаваше от Бога всички наставления, които му бяха необходими, царят изостави процесите на йога и гна. Той загуби всякакъв интерес към заниманията с йога и гна, защото ясно осъзна, че преданото служене за Ка е крайната цел на живота и че докато йогӣте и гнӣте не развият влечение към ка-катх (повествованията за Ка), никога няма да се освободят от илюзиите си за природата на битието.

Хората, които са във властта на телесните житейски представи, изпитват интерес към многобройните методи за постигане на себепознание, такива като процеса на мистичната йога или спекулативните философски системи. Но когато човек проумее, че крайната цел на живота е да се върнем при Ка, той осъзнава присъствието на Ка във всяко сърце и затова се стреми да помогне на всички, които искат да развият в себе си Ка съзнание. В действителност способността на човека да постигне най-висшето съвършенство се определя от желанието му да слуша за Ка. Затова в тази строфа се казва: вад гадграджа-катхсу рати на курт. Човек може да се занимава с йога или да се отдава на философски разсъждения, но докато не развие влечение към Ка и неговите забавления и дейности, той няма да постигне освобождение.

Когато стигнал до преданото служене, Махрджа Птху загубил всякакъв интерес към заниманията с гна и йога и ги изоставил. Това е равнището на чистото предано служене, което Рӯпа Госвмӣ описва по следния начин:

анбхилит-шӯня
гна-кармдй-анвтам
нукӯлйена кну-
шӣлана бхактир уттам

Истинска гна означава да проумеем, че живото същество е вечен слуга на Бога. Както утвърждава Бхагавад-гӣт (7.19), човек постига това знание след много, много животи: бахӯн джанманм анте гнавн м прападяте. Когато стане парамахаса, той осъзнава докрай, че Ка е всичко: всудева сарвам ити са махтм судурлабха. Този, който наистина е разбрал, че Ка е всичко и че да постигнеш Ка съзнание, означава да постигнеш най-висшето съвършенство в живота, става парамахаса, или махтм. Такава личност се среща много рядко. Парамахаса, чистият предан, не изпитва влечение към хаха йога или умозрителното философстване. Неговото единствено желание е да отдава на Бога чисто предано служене. Ако човек ревностно е следвал процесите на гна и йога, понякога той се опитва да съвмести преданото служене с подобни занимания, но щом достигне равнището на чистото предано служене, той изоставя всички други методи за себепознание. С други думи, който дълбоко и необратимо е осъзнал, че Ка е най-висшата цел, загубва всякакъв интерес към заниманията с мистична йога и към спекулативното философско познание.

« Previous Next »