ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА

ТЕКСТОВЕ 1 – 3: В последните години от живота си, когато забеляза, че старостта приближава, Махрджа Птху, великата душа, цар на целия свят, раздели всички богатства, които беше натрупал, между всички живи създания – движещи се и неподвижни. Той осигури всекиму средства за препитание в съгласие с религиозните принципи и след като изпълни наставленията на Върховния Бог в пълно единодействие с него, поръча на синовете си да се грижат за Земята, която считаше като своя собствена дъщеря. След това Махрджа Птху напусна своите поданици, които горчиво ридаеха, потънали в скръб от раздялата, и замина за гората заедно със съпругата си, за да заживеят аскетичен живот.

ТЕКСТ 4: Щом напусна дома си, Махрджа Птху започна стриктно да следва принципите на отшелническия живот и в гората се подложи на сурови лишения. Той се отдаде на тези занимания със същата решителност, с която по-рано бе управлявал царството си и беше покорявал света.

ТЕКСТ 5: В тапо-вана Махрджа Птху понякога се хранеше с кора и корени от дърветата, друг път ядеше плодове и сухи листа, а често пъти в продължение на седмици пиеше само вода. Накрая той започна да живее само от въздух.

ТЕКСТ 6: Спазвайки принципите на отшелническия живот и следвайки примера на великите муни и мъдреци, през лятото Птху Махрджа се излагаше на топлината на пет огъня, през сезона на дъждовете оставяше дъждовните потоци да се изливат върху тялото му, а през зимата стоеше потопен до шията във вода. И винаги спеше на голата земя.

ТЕКСТ 7: Махрджа Птху търпеше тези сурови мъчения, за да се научи да владее речта и сетивата си, да запазва семето си и да управлява потоците на жизнения въздух в тялото си. Той правеше всичко това само за удоволствието на Ка. Това беше единствената му цел.

ТЕКСТ 8: Така, подлагайки се на сурови мъчения, постепенно Птху Махрджа постигна духовното съвършенство и напълно се освободи от всички материални желания. Той правеше и дихателни упражнения, за да овладее ума и сетивата си, и когато постигна този контрол, превъзмогна всички желания за плодоносни дейности.

ТЕКСТ 9: Така Махрджа Птху, най-добрият сред хората, следваше пътя на духовното съвършенство, препоръчан му от Санат-кумра. С други думи, той почиташе Ка, Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 10: Махрджа Птху се посвети изцяло на предано служене, като стриктно спазваше правилата и принципите и служеше на Бога двайсет и четири часа дневно. Така той постигна любов към Ка, Върховната Божествена Личност, и предаността му стана устойчива и необратима.

ТЕКСТ 11: Като непрекъснато отдаваше предано служене, Птху Махрджа одухотвори своя ум и благодарение на това можеше постоянно да мисли за лотосовите нозе на Бога. По този начин той преодоля всички материални привързаности и постигна съвършено знание, което разпръсна всичките му съмнения. Така той се освободи от плена на лъжливото его и от материалните схващания за живота.

ТЕКСТ 12: Когато напълно се освободи от телесните житейски представи, Махрджа Птху осъзна Бог Ка, който в образа си на Парамтм се намира в сърцето на всеки. Тъй като получаваше от Бога всички наставления, които му бяха необходими, царят изостави процесите на йога и гна. Той загуби всякакъв интерес към заниманията с йога и гна, защото ясно осъзна, че преданото служене за Ка е крайната цел на живота и че докато йогӣте и гнӣте не развият влечение към ка-катх (повествованията за Ка), никога няма да се освободят от илюзиите си за природата на битието.

ТЕКСТ 13: Когато му дойде времето и краят на неговия живот наближи, Птху Махрджа съсредоточи ума си неотклонно върху лотосовите нозе на Ка и в такова състояние, изцяло на равнището брахма-бхӯта, напусна материалното си тяло.

ТЕКСТ 14: Заел една от йогийските пози, с глезените си Махрджа Птху затисна аналния отвор и притискайки прасците си, постепенно започна да издига жизнения си въздух нагоре до пъпната област, после към сърцето и гърлото, докато накрая го съсредоточи в точката между веждите си.

ТЕКСТ 15: Така Птху Махрджа постепенно издигна жизнения си въздух до отвора в черепа си и загуби всякакво желание за материален живот. Постепенно той съедини въздуха си с вселенския въздух, тялото си – с вселенската земя, а огъня в тялото си – с вселенския огън.

ТЕКСТ 16: Така, в съответствие с положението на различните части на своето тяло, Птху Махрджа съедини отворите на сетивата си с етера, а кръвта, секретите и другите течности в тялото си – с водния слой на вселената. След това той сля земята с водата, водата с огъня, огъня с въздуха, въздуха с пространството и т.н.

ТЕКСТ 17: Той съедини ума със сетивата, сетивата – със съответните сетивни обекти, а материалното его – със съвкупната материална енергия, махат-таттва.

ТЕКСТ 18: След това Махрджа Птху предаде на върховния повелител на илюзорната енергия цялата съвкупност от обозначения на живото същество. Освободен от всички обозначения, които пленяват живото същество, с помощта на знанието и липсата на желания, както и благодарение на духовната сила на своето предано служене той се освободи от материалното робство. И като възвърна по този начин своето изначално, естествено положение, т.е. като постигна Ка съзнание, царят напусна тялото си като прабху, господар на своите сетива.

ТЕКСТ 19: Царица Арчи, съпругата на Птху Махрджа, последва мъжа си в гората и въпреки че тялото ѝ бе много изнежено и не беше за нея да живее в гората, тя по собствена воля докосна земята с лотосовите си нозе.

ТЕКСТ 20: Въпреки че не бе свикнала да живее в такива тежки условия, царица Арчи заедно със съпруга си послушно следваше всички правила на живота в гората по примера на великите мъдреци. Тя спеше на голата земя, хранеше се само с плодове, цветя и листа и понеже не беше свикнала на такива лишения, залиня и отслабна. Но тя изпитваше такова щастие, когато служеше на съпруга си, че не забелязваше трудностите.

ТЕКСТ 21: Когато царица Арчи видя, че съпругът ѝ, който бе толкова милостив към нея и към земята, повече не показва признаци на живот, тя поплака известно време, после издигна погребална клада на върха на хълма и положи върху нея трупа на съпруга си.

ТЕКСТ 22: После царицата извърши традиционния погребален обред и поднесе вода като жертвен дар, след което се изкъпа в реката и се поклони на многобройните полубогове, обитаващи различните планети в космоса. След това тя обиколи погребалния огън и съсредоточила всичките си мисли върху лотосовите нозе на съпруга си, влезе в пламъците.

ТЕКСТ 23: Когато видяха смелата постъпка на царица Арчи, вярната съпруга на славния цар Птху, хилядите полубогове и съпругите им започнаха да се молят на царицата, защото бяха много доволни от нея.

ТЕКСТ 24: По това време полубоговете се намираха на върха на планината Мандара и съпругите им започнаха да хвърлят цветя върху погребалната клада, оживено говорейки помежду си по следния начин.

ТЕКСТ 25: Съпругите на полубоговете възкликнаха: Да пребъде славата на царица Арчи! Тази жена, съпруга на великия цар Птху, който бе император на всички царе по света, служѝ на своя съпруг с ум, реч и тяло, както богинята на щастието служи на Върховната Божествена Личност, Ягйеша (Бог Виу).

ТЕКСТ 26: Жените на полубоговете казаха още: О, вижте как вярната Арчи благодарение на необикновените си благочестиви дела сега следва съпруга си и се издига с него във висините, докъдето ни стига погледът.

ТЕКСТ 27: В този свят всички хора живеят кратко, но онези, които отдават предано служене, се връщат вкъщи, при Бога, защото вървят по истинския път на освобождението. За такива хора няма нищо непостижимо.

ТЕКСТ 28: В материалния свят всеки, който полага огромни усилия и който, макар че е получил човешко тяло – рядък шанс за освобождение от страданията, – е готов да мине през какви ли не изпитания, за да се наслаждава на резултатите от труда си, е измамен и е враг сам на себе си.

ТЕКСТ 29: Великият мъдрец Маитрея продължи да разказва: Скъпи Видура, докато съпругите на райските жители си говореха помежду си, царица Арчи стигна планетата, до която се бе издигнал нейният мъж, Махрджа Птху, най-великият сред себепозналите се души.

ТЕКСТ 30: Маитрея продължи: Махрджа Птху, най-великият от всички предани, беше много могъщ и по характер бе добродетелен, великодушен и щедър. И така, разказах ти за него всичко, което можах.

ТЕКСТ 31: Всеки, който с вяра и задълбочено внимание описва великите достойнства на цар Птху, всеки, който чете това сказание, слуша го или го разказва на другите, непременно ще достигне планетата, до която се издигнал Махрджа Птху. С други думи, той също ще се върне вкъщи, при Бога, на планетите във Вайкуха.

ТЕКСТ 32: Ако брхмаа слуша повествованието за Птху Махрджа, той постига съвършенство в духовното могъщество; ако е катрия, той ще стане цар на света; ако е вайшя, ще стане господар на другите вайши и собственик на много добитък, а ако е шӯдра, той става най-великият предан.

ТЕКСТ 33: Няма значение дали слушателят е мъж или жена. Като слуша с благоговение сказанието за Махрджа Птху, той ще стане баща на много деца, ако е бездетен, а ако е бедняк, ще стане най-богатият човек на света.

ТЕКСТ 34: Дори най-незначителният човек ще стане прочут и известен, ако чуе три пъти сказанието за Птху Махрджа, а този, който е неграмотен, ще стане велик учен. С други думи, слушането на разказите за цар Птху е толкова благотворно, че прогонва всяко нещастие.

ТЕКСТ 35: Като слуша повествованието за Махрджа Птху, човек може да се прослави, да има дълъг живот, да се издигне до райските планети и да преодолее порочното влияние на епохата на Кали. Освен това той може да постигне успехи в областта на религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението. Следователно за материалистите, които се стремят към такива блага, няма по-благоприятна дейност от четенето и слушането на повествованията за живота и личността на Махрджа Птху.

ТЕКСТ 36: Ако цар, който желае победа и власт, чуе три пъти историята на Махрджа Птху, преди да тръгне на поход с колесницата си, всички васални царе още при първа заповед ще му плащат своите данъци, както царете по времето на Махрджа Птху.

ТЕКСТ 37: Чистият предан, който следва различните процеси на преданото служене, може да е постигнал трансцендентална позиция и да е напълно потопен в Ка съзнание, но дори той, докато отдава предано служене, трябва да слуша и чете за живота и личността на Махрджа Птху и да кара и другите да слушат за него.

ТЕКСТ 38: Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, разказах ти доколкото можах повествованието за Махрджа Птху, което усилва предаността и любовта към Върховния. Всеки, който се възползва от този дар, също като Махрджа Птху ще се върне вкъщи, при Бога.

ТЕКСТ 39: Всеки, който с възторг и благоговение ден след ден чете и разказва историята на Махрджа Птху, ще усили вярата си във Върховния Бог и ще развие привързаност към лотосовите му нозе. Лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност са лодката, с която живото същество може да прекоси океана на невежеството.