ТЕКСТ 13

Една бенгалска пословица казва, че духовният напредък на човека се подлага на проверка в мига на смъртта. Бхагавад-гӣт (8.6) потвърждава това: я я впи смаран бхва тяджатй анте калеварам / та там еваити каунтея сад тад-бхва-бхвита. Тези, които се стремят да развият у себе си Ка съзнание, знаят, че когато настъпи смъртта, ще трябва да държат най-важния изпит. Човек, който помни Ка в мига на смъртта си, веднага отива на Голока Вндвана (Калока) и постига най-висшата цел на живота. По милостта на Ка Птху Махрджа разбрал, че краят му наближава, и изпълнен с блаженство, изцяло се посветил на процеса на йога, за да напусне тялото си на равнището брахма-бхӯта. В следващите строфи подробно се описва как човек може по собствена воля да си напусне тялото и да се върне вкъщи, при Бога. Методът, от който се възползвал Птху Махрджа в края на дните си, дава възможност човек да си напусне тялото в добро физическо и психическо състояние. Всеки предан би искал, когато се разделя с тялото си, то все още да е здраво физически и психически. Цар Кулашекхара е изразил това желание в своята Мукунда-мл стотра:

Цар Кулашекхара искал да си напусне тялото, докато е още здрав и със здрав разсъдък, затова се молил на Ка да му позволи да умре незабавно. В обикновения случай когато човек умира, той се задушава от голямото количество слуз и жлъчка. А когато някой се задушава, той много трудно може да произнесе каквито и да е звуци. Затова единствено по милостта на Ка човек може да повтаря Харе Ка в мига на смъртта си. С помощта на позата муктсана обаче йогӣте са способни да напуснат тялото си, когато пожелаят, и да отидат на която планета поискат. Този, който владее до съвършенство методите на йога, може да напусне тялото си тогава, когато сам пожелае.