ТЕКСТ 18

Във Ведите е казано, че Богът, Върховната Личност, е източник на материалната енергия. Затова понякога Той е наричан м-мая – Върховната Личност, която осъществява забавленията си чрез своята енергия, наречена материална енергия. Джӣвата, индивидуалното живо същество, става пленник на материалната енергия по висшата воля на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт (18.61) четем:

Ӣшвара, Върховният Бог, се намира в сърцата на всички обусловени души и по неговата висша воля живото същество, индивидуалната душа, получава възможност да господства над материалната природа, докато пребивава в различни материални тела. Тези тела се наричат янтра, подвижни машини, създадени от съвкупната материална енергия (м). Въпреки че и живото същество (джӣва), и Богът се намират в царството на материалната енергия, Богът направлява пътуванията на джӣвата, като чрез материалната енергия ѝ дава различни тела. По този начин живото същество странства из вселените, въплътено в различни материални тела, и жънейки плодовете на своите дейности, попада в различни условия.

Когато благодарение на духовното си знание (гна) и на това, че отхвърлил всички материални желания, Птху Махрджа придобил духовна сила, той станал прабху – господар на сетивата си (такъв човек се нарича още госвмӣ или свмӣ). Това означава, че той вече не бил подвластен на материалната енергия. Този, който е достатъчно силен, за да се освободи от влиянието на материалната енергия, се нарича прабху. Друга важна дума в тази строфа е думата сварӯпа-стха. Индивидуалната душа постига истинската си същност, когато осъзнае себе си като вечен слуга на Ка. Това разбиране се нарича сварӯпопалабдхи. В процеса на преданото служене преданият постепенно осъзнава истинските си отношения с Върховната Божествена Личност. Това осъзнаване на чистата духовна природа на живото същество се нарича сварӯпопалабдхи. Когато достигне тази степен, живото същество разбира отношенията си с Бога, независимо дали те са отношения между господар и слуга, между двама приятели, родителски отношения или отношения между влюбени. Това равнище се нарича сварӯпа-стха. Птху Махрджа напълно осъзнал своята сварӯпа. В следващите строфи ще бъде описано как той напуснал тялото си и материалния свят на колесница, изпратена от Вайкуха.

В тази строфа думата прабху също заслужава внимание. Както вече обяснихме, човек, който е осъзнал истинската си същност и действа в пълно съответствие с нея, бива наричан прабху. Учениците наричат духовния си учител „Прабхупда“, защото той е постигнал съвършено себепознание. Думата пда значи „положение“, а титлата „Прабхупда“ посочва, че духовният учител заема положението на прабху, т.е. положението на Бога, Върховната Личност, защото действа като негов представител. Само този, който е прабху (господар на сетивата си), може да бъде духовен учител, упълномощен от върховния прабху, Бог Ка. В своята поема, възхваляваща духовния учител, Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура пише:

„Духовният учител е почитан наравно с Върховния Бог, защото е негов най-доверен слуга“. Затова Птху Махрджа също може да бъде наречен Прабхупда, или както в дадената строфа, прабху. Тук би могъл да възникне следният въпрос. Ако Птху Махрджа бил шактвеша-аватра – инкарнация, в която Върховният Бог е вложил силата си, – защо било необходимо да следва регулиращи принципи, за да стане прабху? Отговорът е прост: защото той дошъл на Земята в ролята на съвършен цар, а дълг на царя е с личен пример да учи поданиците си на предано служене. Затова Махрджа Птху следвал всички правила и принципи на преданото служене. По същия начин Чайтаня Махпрабху, въпреки че бил самият Ка, учел всички как да служат на Ка като предани. Казано е: пани чари' бхакти шикхину сабре. Бог Чайтаня със собствения си пример и поведение учел хората на предано служене. По подобен начин, Птху Махрджа действал като предан, стремейки се да стане прабху, макар че бил шактвеша-аватра, инкарнация на Бога. Думата сварӯпа-стха значи още „пълно освобождение“. В Шрӣмад Бхгаватам (2.10.6) е казано: хитвнятх-рӯпа сварӯпеа вявастхити – когато живото същество спре да действа под влиянието на м и започне да отдава предано служене, то постига състоянието, наречено сварӯпа-стха, пълно освобождение.