ТЕКСТ 20
атӣва бхартур врата-дхарма-ниха
шушрӯа чра-деха-тра
нвиндатрти парикаршитпи с
преяскара-спаршана-мна-нирвти
атӣва – много; бхарту – на съпруга; врата-дхарма – обет да му служи; ниха – с решителност; шушрӯа – служейки; ча – също; ра – като великите мъдреци; деха – тяло; тра – условия на живот; на – не; авиндата – забелязваше; ртим – никакви трудности; парикаршит апи – въпреки че залиня и отслабна; с – тя; прея-кара – доставящо дълбоко удоволствие; спаршана – докосване; мна – заета; нирвти – удоволствие.
Въпреки че не бе свикнала да живее в такива тежки условия, царица Арчи заедно със съпруга си послушно следваше всички правила на живота в гората по примера на великите мъдреци. Тя спеше на голата земя, хранеше се само с плодове, цветя и листа и понеже не беше свикнала на такива лишения, залиня и отслабна. Но тя изпитваше такова щастие, когато служеше на съпруга си, че не забелязваше трудностите.
Думите бхартур врата-дхарма-ниха означават, че дългът на жената, т.е. религиозният принцип, който тя трябва да следва, е да служи на съпруга си при всички обстоятелства. Във ведическото общество мъжете още от най-ранно детство били възпитавани като брахмачрӣ, после ставали образцови гхастхи, а накрая – внапрастхи и саннсӣ. А жените били учени винаги, във всички условия да слушат съпрузите си. След периода на брахмачаря мъжът създава семейство и приема съпруга, която е научена от родителите си да бъде вярна и покорна жена. По този начин, когато двамата се оженят, те вече са готови да посветят живота си на постигането на висшата цел. Мъжът е подготвен да изпълнява дълга си така, че да постигне крайната цел на живота, а жената е научена винаги и във всичко да му се подчинява. Дългът на добрата съпруга е да се грижи съпругът ѝ винаги да се чувства доволен, а когато той се оттегли от семейния живот, тя трябва да го последва в гората и да заживее с него като внапрастха, т.е. да стане вана-всӣ. На този етап съпругата е длъжна да следва мъжа си и да се грижи за него, както по време на семейния им живот. Но когато той заживее в отречение от света, т.е. когато приеме саннса, тя трябва да се върне вкъщи и да стане светица, давайки пример за аскетичен живот на своите синове и снахи.
Когато Чайтаня Махпрабху приел саннса, Виупри-девӣ, неговата съпруга, била само на шестнайсет години, но също дала обет за аскетичен живот, защото мъжът ѝ напуснал дома им. Тя повтаряла имената на Бога на броеница и след всеки кръг отделяла по едно зърно ориз. Така Виупри-девӣ събирала толкова зърна, колкото кръгове била направила този ден, после ги сготвяла и ги изяждала като прасд. Това е истински пример за аскетизъм. В Индия и до днес вдовиците и жените, чиито съпрузи са приели саннса, водят аскетичен живот, въпреки че живеят с децата си. Арчи, съпругата на Птху Махрджа, била твърдо решена да изпълни дълга си и когато царят се оттеглил в гората, тя го последвала и като него ядяла само плодове и листа и спяла на голата земя. Женското тяло е много по-чувствително от мъжкото, затова царица Арчи бързо отслабнала и изнемощяла (парикаршит). Когато човек се подлага на лишения, тялото му отслабва и се съсухря. Този, който иска да напредва по духовния път, не бива да затлъстява, защото духовното усъвършенстване предполага да бъдат сведени до минимум потребностите на тялото от храна, сън и полов живот. Заради суровия отшелнически живот царица Арчи много отпаднала, ала въпреки това тя не страдала, а изпитвала щастие, че може да служи на великия си съпруг.