ТЕКСТ 21
деха випаннкхила-четандика
патю птхив дайитася чтмана
лакя кичич ча вилапя с сатӣ
читм атхропаяд адри-снуни
дехам – тяло; випанна – напълно изчезнали; акхила – всички; четана – възприятие; дикам – признаци; патю – на съпруга ѝ; птхив – към света; дайитася – на милостивия; ча тмана – също и към нея; лакя – виждайки; кичит – съвсем малко; ча – и; вилапя – оплаквайки; с – тя; сатӣ – вярната; читм – в огъня; атха – сега; ропаят – положи; адри – на хълма; снуни – на върха.
Когато царица Арчи видя, че съпругът ѝ, който бе толкова милостив към нея и към земята, повече не показва признаци на живот, тя поплака известно време, после издигна погребална клада на върха на хълма и положи върху нея трупа на съпруга си.
Когато царицата видяла, че мъжът ѝ повече не проявява признаци на живот, тя поплакала известно време. Думата кичит значи „не за дълго“. Царицата добре разбирала, че съпругът ѝ не е мъртъв, въпреки че признаците на живота – физическата активност, мисловната дейност и сетивното възприятие – са си отишли. В Бхагавад-гӣт (2.13) е казано:
дехино 'смин ятх дехе
каумра яувана джар
татх дехнтара-прптир
дхӣрас татра на мухяти
„Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна“.
Когато живото същество преминава от едно тяло в друго – преход, който хората наричат смърт, – разумният човек не скърби, защото знае, че живото същество не е умряло, а просто се е преместило в друго тяло. Царицата вероятно се страхувала, когато останала сама в гората с мъртвото тяло на своя съпруг, но понеже била велика жена, съпруга на велик мъж, тя потъгувала известно време, ала скоро се съвзела и веднага си спомнила за многото задължения, които ѝ предстоят. Така, вместо да си губи времето, скърбейки за загубата, тя веднага издигнала погребална клада на върха на един от близките хълмове и положила върху нея тялото на съпруга си.
Тук Махрджа Птху е наречен дайита, защото не само управлявал земята, но се отнасял към нея като към свое дете, което се нуждае от закрилата му. По същия начин Махрджа Птху се грижел и за съпругата си. Царят е длъжен да дава закрила на всички, и особено на земята в своите владения, на поданиците си и на членовете на семейството си. Птху Махрджа бил съвършен цар и се грижел за всички. Затова тук той е наречен дайита.