No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 28

са вачито баттма-дхрук
кччхреа махат бхуви
лабдхвпаваргя мнуя
виайеу виаджджате

са – той; вачита – измамен; бата – безусловно; тма-дхрук – враг на себе си; кччхреа – с много труд; махат – с огромни усилия; бхуви – в този свят; лабдхв – постигайки; паваргям – пътят към освобождението; мнуям – в човешката форма на живот; виайеу – на задоволяването на сетивата; виаджджате – се отдава.

В материалния свят всеки, който полага огромни усилия и който, макар че е получил човешко тяло – рядък шанс за освобождение от страданията, – е готов да мине през какви ли не изпитания, за да се наслаждава на резултатите от труда си, е измамен и е враг сам на себе си.

Хората в материалния свят вършат какви ли не дейности само за да си осигурят малко сетивна наслада. Кармӣте се занимават с дела, изискващи огромни усилия – издигат гигантски промишлени предприятия, строят градове, правят важни научни открития и т.н. С други думи, те извършват много скъпи жертвоприношения, за да се издигнат до висшите планетни системи. Към подобна цел се стремят и йогӣте, които посвещават целия си живот на еднообразни и уморителни занимания с мистична йога. А гнӣте прекарват дните си във философски търсения, стремейки се да се изтръгнат от ноктите на материалната природа. Така те всички се подлагат на всевъзможни трудности само за да задоволят сетивата си. И кармӣте, и йогӣте, и гнӣте се занимават с дейности, които преследват сетивно наслаждение (виая), защото единственият им стремеж всъщност е да подобрят условията на своето съществуване в материалния свят. Но резултатите от подобни дейности са нетрайни и преходни. Ка сам казва в Бхагавад-гӣт (7.23): антават ту пхала тем – „Плодовете (пожънати от поклонниците на полубоговете) са оскъдни и са нетрайни“. И така, с дейностите си йогӣте, кармӣте и гнӣте постигат само ефимерни резултати. Нещо повече, Ка казва: тад бхаватй алпа-медхасм – „Те са предназначени за хора, които не се отличават с много разум“. Думата виая значи „сетивно наслаждение“. Кармӣте открито заявяват, че искат сетивно наслаждение. Йогӣте също искат сетивно наслаждение, но от по-висш характер. С помощта на йога те искат да постигнат чудеса, затова полагат огромни усилия да придобият силите, които ще им позволят да стават по-малки и от най-малкото, по-големи и от най-голямото, да създават цели планети или, като учени, да изобретяват все по-нови и необикновени машини. Гнӣте също се стремят към сетивно наслаждение, защото единствената им цел е да се слеят с Върховния. Следователно целта на всички описани дейности в по-голяма или по-малка степен е сетивното наслаждение. Бхактите обаче не се интересуват от сетивното наслаждение; те са доволни просто от възможността да служат на Бога. Те се чувстват доволни сред всички обстоятелства, в които бъдат поставени, и въпреки това за тях няма нищо непостижимо, защото са се отдали изцяло на чисто предано служене на Бога.

Съпругите на полубоговете осъждат хората, които се стремят към сетивни наслади, и ги наричат вачита („измамени“). Като се занимават с такива дейности, хората вършат истинско самоубийство (тма-х). В Шрӣмад Бхгаватам (11.20.17) е казано:

н-дехам дя сулабха судурлабха
плава сукалпа гуру-карадхрам
манукӯлена набхасватерита
пумн бхавбдхи на тарет са тма-х

Който иска да прекоси огромен океан, се нуждае от здрав и сигурен кораб. Човешкият живот е сравнен с кораб, на който можем да преплуваме океана от невежество. Когато получи човешко тяло, живото същество получава възможност да действа под ръководството на опитен щурман, духовния учител. Освен това по милостта на Ка винаги духа попътен вятър – наставленията на Ка. Човешкото тяло е корабът, наставленията на Бог Ка са попътният вятър, а духовният учител е щурманът. Духовният учител знае добре как да обърне платната така, че с помощта на вятъра да доведе кораба до желаната цел. Човек, който не се възползва от тази възможност, напразно изживява живота си. Подобно губене на времето и на самия живот е равносилно на самоубийство.

В тази строфа много важна е думата лабдхвпаваргям. Според Джӣва Госвмӣ крайната цел на паваргя, на пътя на освобождението, не е сливането с безличностния Брахман, а постигането на планетата, на която живее Върховната Божествена Личност (слокди-сиддхи). Има пет вида освобождение и един от тях се нарича сюджя-мукти – сливане с битието на Върховния, т.е. потъване в безличностното сияние Брахман. Но тъй като живото същество, потънало в сиянието Брахман, може отново да падне в материалния свят, Шрӣла Джӣва Госвмӣ ни съветва да направим единствена цел на своя живот завръщането вкъщи, при Бога. Думите са вачита означават, че всеки, който е получил човешко тяло, но не прави нищо, за да се върне вкъщи, при Бога, мами сам себе си. Положението на неотдадените – на хората, които не се стремят да се върнат при Бога – е достойно за съжаление, защото човешкият живот е предназначен единствено да отдаваме на Бога предано служене.

« Previous Next »