No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 31

я ида сумахат пуя
шраддхавахита пахет
шрвайеч чхуд впи
са птхо падавӣм ит

я – всеки; идам – това; су-махат – много велики; пуям – благочестиви; шраддха – с голяма вяра; авахита – със задълбочено внимание; пахет – чете; шрвайет – разказва; шут – слуша; в – или; апи – несъмнено; са – този човек; птхо – на цар Птху; падавӣм – положението; ит – постига.

Всеки, който с вяра и задълбочено внимание описва великите достойнства на цар Птху, всеки, който чете това сказание, слуша го или го разказва на другите, непременно ще достигне планетата, до която се издигнал Махрджа Птху. С други думи, той също ще се върне вкъщи, при Бога, на планетите във Вайкуха.

В процеса на преданото служене особено внимание се отделя на шраваа кӣртана вио. Това означава, че бхакти, или преданото служене, започва със слушането за Виу и възпяването на Виу. Когато говорим за Виу, имаме предвид и всичко, което е свързано с него. В Шива Пура Шива утвърждава, че почитането на Виу е най-висшата форма на поклонение, но почитането на ваиавите и на всичко, което е свързано с Виу, е дори още по-висше. Тук се подчертава фактът, че възпяването на ваиавите и слушането за тях е равностойно на възпяването на Виу и слушането за него – Маитрея посочва, че всеки, който внимателно слуша сказанието за Птху Махрджа, ще постигне същата планета, до която стигнал царят. Между Виу и ваиавите няма разлика – адвая-гна. Ваиавите имат толкова важна роля, колкото и самият Виу, затова в своята Гурв-аака Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура казва:

скд-дхаритвена самаста-шстраир
уктас татх бхвята ева садбхи
кинту прабхор я прия ева тася
ванде гуро шрӣ-чараравиндам

„Духовният учител е почитан наравно с Върховния Бог, защото е негов най-доверен слуга. Това се утвърждава във всички свещени писания и се следва от всички авторитети. Затова смирено се покланям в лотосовите нозе на моя духовен учител, истински представител на Шрӣ Хари“.

Духовният учител е най-великият ваиава и не се различава от самата Върховна Божествена Личност. Разказва се, че Бог Чайтаня Махпрабху понякога повтарял имената на гопӣте. Някои от младежите, на които Той преподавал, се осмелили да го посъветват, казвайки, че трябва да повтаря имената на Ка, а не имената на гопӣте. Когато чул това, Чайтаня Махпрабху много се ядосал. Този инцидент предизвикал такива спорове, та почти веднага след това Чайтаня Махпрабху решил да приеме саннса, защото разбрал, че докато е гхастха, хората няма да се отнасят към него с нужното уважение. Но фактът, че Шрӣ Чайтаня Махпрабху повтарял имената на гопӣте, показва, че почитането на гопӣте или на преданите на Бога е равностойно на преданото служене, отдавано лично на Бога. Освен това Богът сам казва, че цени много повече служенето, отдавано на преданите му, отколкото служенето, отдавано на него самия. Преданите от категорията на сахаджиите изпитват интерес само към личните забавления на Ка и открито пренебрегват деянията на преданите на Ка. Този тип предани всъщност се намират на много ниско равнище в преданото служене. Много по-напреднали са онези, които почитат предания на Бога наравно със самия Бог.

« Previous Next »