No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 30

иттхам-бхӯтнубхво 'сау
птху са бхагаваттама
кӣртита тася чаритам
уддма-чаритася те

иттхам-бхӯта – така; анубхва – много велик, могъщ; асау – този; птху – цар Птху; са – той; бхагават-тама – най-добрият владетел; кӣртитам – описах; тася – неговия; чаритам – характер; уддма – много възвишен; чаритася – който притежава такива качества; те – на тебе.

Маитрея продължи: Махрджа Птху, най-великият от всички предани, беше много могъщ и по характер бе добродетелен, великодушен и щедър. И така, разказах ти за него всичко, което можах.

В тази строфа много важна е думата бхагаваттама. Бхагават се отнася изключително за Върховната Божествена Личност; оттам води произхода си думата бхагавн („Върховна Божествена Личност“). Понякога обаче с думата бхагавн се назовават и велики личности като Брахм, Шива и Нрада Муни. Така например, в тази строфа Птху Махрджа е наречен най-добрият сред бхагавните, т.е. най-добрият владетел. Думата бхагавн може да се използва само за велики личности, които притежават необикновени, удивителни качества или които след кончината си постигат най-висшата цел на живота, както и за тези, които могат да различат знанието от невежеството. Иначе казано, думата бхагавн не трябва да се употребява по отношение на обикновени хора.

« Previous Next »