ТЕКСТ 35
дханя яшасям юя
сваргя кали-малпахам
дхармртха-кма-мок
самяк сиддхим абхӣпсубхи
шраддхаяитад анушрвя
чатур краа парам
дханям – източникът на богатствата; яшасям – източникът на славата; юям – източникът на дълголетието; сваргям – източникът на издигането до райските планети; кали – на епохата на Кали; мала-апахам – неутрализирайки порочното влияние; дхарма – религия; артха – икономическо развитие; кма – сетивно наслаждение; мокм – освобождение; самяк – напълно; сиддхим – съвършенство; абхӣпсубхи – от тези, които желаят; шраддха – с благоговение; етат – това повествование; анушрвям – трябва да слуша; чатурм – от четирите; краам – причини; парам – най-висшата.
Като слуша повествованието за Махрджа Птху, човек може да се прослави, да има дълъг живот, да се издигне до райските планети и да преодолее порочното влияние на епохата на Кали. Освен това той може да постигне успехи в областта на религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението. Следователно за материалистите, които се стремят към такива блага, няма по-благоприятна дейност от четенето и слушането на повествованията за живота и личността на Махрджа Птху.
Този, който чете и слуша повествованията за живота и величието на Птху Махрджа, по естествен начин става предан, а когато човек стане предан на Бога, материалните му желания се изпълняват, без той да полага усилия за това. Затова Шрӣмад Бхгаватам (2.3.10) препоръчва:
акма сарва-кмо в
мока-кма удра-дхӣ
тӣвреа бхакти-йогена
яджета пуруа парам
Ако някой иска да се върне вкъщи, при Бога, или да стане чист предан (акма), ако се стреми към едни или други материални блага (сакма или сарва-кма) или иска да се слее с битието на Върховния, наречено сияние Брахман (мока-кма), той трябва да поеме по пътя на преданото служене, да слуша за Бог Виу и преданите му и да ги възпява. Това е същината на всички ведически произведения. Ведаиш ча сарваир ахам ева ведя (Бхагавад-гӣт, 15.15). Целта на изучаването на Ведите е човек да разбере Ка и неговите предани. Винаги, когато става дума за Ка, се имат предвид и преданите му, защото Ка никога не е сам. Той не е нирвишеа (лишен от многообразие) или шӯня (пустота). Ка е изключително многостранен и многообразен, затова там, където е Ка, никога не може да има безличностна пустота.