No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 39

анудинам идам дареа шван
птху-чарита пратхаян вимукта-сага
бхагавати бхава-синдху-пота-пде
са ча нипу лабхате рати мануя

ану-динам – ден след ден; идам – това; дареа – с благоговение; шван – слушайки; птху-чаритам – повествованието за Махрджа Птху; пратхаян – разказвайки; вимукта – освободен; сага – общуване; бхагавати – към Върховната Божествена Личност; бхава-синдху – океана от невежество; пота – лодката; пде – чиито лотосови нозе; са – той; ча – също; нипум – пълна; лабхате – постига; ратим – привързаност; мануя – човекът.

Всеки, който с възторг и благоговение ден след ден чете и разказва историята на Махрджа Птху, ще усили вярата си във Върховния Бог и ще развие привързаност към лотосовите му нозе. Лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност са лодката, с която живото същество може да прекоси океана на невежеството.

В тази строфа трябва да обърнем внимание на думата бхава-синдху-пота-пде. Лотосовите нозе на Бога са известни като махат-падам – те са основата и източникът на цялото материално битие. В Бхагавад-гӣт (10.8) е казано: аха сарвася прабхава – всичко води началото си от него. Космическото мироздание, което е сравнено с океан от невежество, също дължи съществуването си на Божиите лотосови нозе. Затова за чистия предан безбрежният океан на невежеството става съвсем малък. Човекът, който е намерил подслон при лотосовите нозе на Бога, няма нужда да прекосява океана на материалното съществуване – той вече го е прекосил, като се е приютил при лотосовите нозе на Бога. Като слуша и разказва повествованията, възпяващи Бога и неговите предани, човек безвъзвратно и окончателно се отдава на служенето в лотосовите нозе на Върховния. Това може да бъде постигнато много лесно, стига той всеки ден да слуша историята на живота на Махрджа Птху. Във връзка с това можем да отбележим и думата вимукта-сага. Когато сме свързани с трите гуи на материалната природа, положението ни в материалния свят е много несигурно и рисковано, но щом започнем да отдаваме на Бога предано служене, следвайки процесите шраваам и кӣртанам, ние веднага ставаме вимукта-сага, с други думи, постигаме освобождение от материалния свят.

Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и трета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Махрджа Птху се връща при Бога“.

« Previous