No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 38

ваичитравӣрбхихита
махан-мхтмя-сӯчакам
асмин ктам атимартя
пртхавӣ гатим пнут

ваичитравӣря – о, сине на Вичитравӣря (Видура); абхихитам – обясних; махат – велик; мхтмя – величие; сӯчакам – пробуждащо; асмин – в това; ктам – извършено; ати-мартям – необикновено; пртхавӣм – свързано с Птху Махрджа; гатим – съвършенство, крайна цел; пнут – трябва да постигне.

Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, разказах ти доколкото можах повествованието за Махрджа Птху, което усилва предаността и любовта към Върховния. Всеки, който се възползва от този дар, също като Махрджа Птху ще се върне вкъщи, при Бога.

Думата шрвайет, употребена в предишната строфа, показва, че човек трябва да чете и да слуша не само за себе си, но трябва да подбужда и другите да четат и да слушат. Това се нарича проповядване. Чайтаня Махпрабху препоръчва: ре декха, тре каха 'ка'-упадеша. (Чайтаня чаритмта, Мадхя, 7.128) „Когото срещнеш, говори му за наставленията на Кшна или му разказвай за Ка“. Разказът за преданото служене, отдавано от Махрджа Птху, притежава същата сила като повествованията за дейностите на Върховната Божествена Личност. Преданият не трябва да прави разлика между забавленията на Бога и деянията на Птху Махрджа и трябва да използва всяка възможност да кара и другите да слушат за Махрджа Птху. Той трябва да чете тези разкази не само заради самия себе си – той трябва да подбужда и другите да ги четат и слушат. По този начин всички ще могат да извлекат полза от тях.

« Previous Next »