ТЕКСТ 38
ваичитравӣрбхихита
махан-мхтмя-сӯчакам
асмин ктам атимартя
пртхавӣ гатим пнут
ваичитравӣря – о, сине на Вичитравӣря (Видура); абхихитам – обясних; махат – велик; мхтмя – величие; сӯчакам – пробуждащо; асмин – в това; ктам – извършено; ати-мартям – необикновено; пртхавӣм – свързано с Птху Махрджа; гатим – съвършенство, крайна цел; пнут – трябва да постигне.
Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, разказах ти доколкото можах повествованието за Махрджа Птху, което усилва предаността и любовта към Върховния. Всеки, който се възползва от този дар, също като Махрджа Птху ще се върне вкъщи, при Бога.
Думата шрвайет, употребена в предишната строфа, показва, че човек трябва да чете и да слуша не само за себе си, но трябва да подбужда и другите да четат и да слушат. Това се нарича проповядване. Чайтаня Махпрабху препоръчва: ре декха, тре каха 'ка'-упадеша. (Чайтаня чаритмта, Мадхя, 7.128) „Когото срещнеш, говори му за наставленията на Кшна или му разказвай за Ка“. Разказът за преданото служене, отдавано от Махрджа Птху, притежава същата сила като повествованията за дейностите на Върховната Божествена Личност. Преданият не трябва да прави разлика между забавленията на Бога и деянията на Птху Махрджа и трябва да използва всяка възможност да кара и другите да слушат за Махрджа Птху. Той трябва да чете тези разкази не само заради самия себе си – той трябва да подбужда и другите да ги четат и слушат. По този начин всички ще могат да извлекат полза от тях.