ТЕКСТ 5

В Бхагавад-гӣт се казва, че йогӣте трябва да се оттеглят в гората и там да живеят в уединение на някое свято място. От дадената строфа виждаме, че когато Птху Махрджа се оттеглил в гората, той не ядял храна, сготвена и изпратена от неговите последователи или ученици в града. Даде ли човек обет да живее в гората, той трябва да яде само корени, дървесна кора, плодове, сухи листа или каквото друго му даде природата. Птху Махрджа строго съблюдавал принципите на отшелническия живот: понякога той не ядял нищо друго освен сухи листа и се задоволявал само с няколко глътки вода, друг път живеел само от въздух, а понякога се случвало да откъсне някой плод от дърветата. Така той живеел в отшелничество и се подлагал на сурови лишения, особено по отношение на храната. С други думи, този, който се стреми към духовно съвършенство, в никакъв случай не трябва да преяжда. Шрӣ Рӯпа Госвмӣ също предупреждава, че човек, който яде твърде много или полага прекомерни усилия за постигането на някоя цел (атхра прасаш ча), нарушава принципите на духовното усъвършенстване.

Трябва също да отбележим, че според Ведите животът в гората е живот в гуата на доброто, животът в града е живот в гуата на страстта, а животът в публичните домове и в кръчмите е в гуата на невежеството. Но животът в храма е живот във Вайкуха, която е отвъд всички гуи на материалната природа. Движението за Ка съзнание дава възможност на всекиго да живее в Божия храм, който всъщност не се различава от Вайкуха. Затова този, който притежава Ка съзнание, няма защо да ходи в гората и да се опитва да подражава на Махрджа Птху и на великите мъдреци и муни, живели в отшелничество.

Когато Шрӣла Рӯпа Госвмӣ се оттеглил от поста си на министър, той отишъл във Вндвана и подобно на Махрджа Птху заживял под едно дърво. Оттогава насам мнозина отиват във Вндвана, опитвайки се да му подражават, но вместо да напреднат духовно, те неусетно придобиват материални навици и макар и във Вндвана, се отдават на извънбрачен секс, хазарт, алкохол и опиати. Сега движението за Ка съзнание се разпространява и в западните страни, но хората от Запада не са в състояние да се оттеглят в гората и да се подлагат на суровите лишения на Птху Махрджа или Рӯпа Госвмӣ. Те обаче, както и всеки друг човек, могат да следват примера на Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура – да живеят в храм на Бога, трансцендентално място, по-висше от всяка горска обител, и да приемат обет да не ядат нищо друго освен ка-прасд, да спазват регулиращите принципи и всеки ден да повтарят по шестнайсет кръга от мантрата Харе Ка. Човек, който живее по такъв начин, никога няма да се отклони от духовния път.