ТЕКСТ 5
канда-мӯла-пхалхра
шука-паршана квачит
аб-бхака катичит пакн
вю-бхакас тата парам
канда – стъбло; мӯла – корени; пхала – плодове; хра – ядейки; шука – сухи; пара – листа; ашана – ядейки; квачит – понякога; ап-бхака – пиейки вода; катичит – в продължение на няколко; пакн – период от две седмици; вю – въздух; бхака – дишайки; тата парам – след това.
В тапо-вана Махрджа Птху понякога се хранеше с кора и корени от дърветата, друг път ядеше плодове и сухи листа, а често пъти в продължение на седмици пиеше само вода. Накрая той започна да живее само от въздух.
В Бхагавад-гӣт се казва, че йогӣте трябва да се оттеглят в гората и там да живеят в уединение на някое свято място. От дадената строфа виждаме, че когато Птху Махрджа се оттеглил в гората, той не ядял храна, сготвена и изпратена от неговите последователи или ученици в града. Даде ли човек обет да живее в гората, той трябва да яде само корени, дървесна кора, плодове, сухи листа или каквото друго му даде природата. Птху Махрджа строго съблюдавал принципите на отшелническия живот: понякога той не ядял нищо друго освен сухи листа и се задоволявал само с няколко глътки вода, друг път живеел само от въздух, а понякога се случвало да откъсне някой плод от дърветата. Така той живеел в отшелничество и се подлагал на сурови лишения, особено по отношение на храната. С други думи, този, който се стреми към духовно съвършенство, в никакъв случай не трябва да преяжда. Шрӣ Рӯпа Госвмӣ също предупреждава, че човек, който яде твърде много или полага прекомерни усилия за постигането на някоя цел (атхра прасаш ча), нарушава принципите на духовното усъвършенстване.
Трябва също да отбележим, че според Ведите животът в гората е живот в гуата на доброто, животът в града е живот в гуата на страстта, а животът в публичните домове и в кръчмите е в гуата на невежеството. Но животът в храма е живот във Вайкуха, която е отвъд всички гуи на материалната природа. Движението за Ка съзнание дава възможност на всекиго да живее в Божия храм, който всъщност не се различава от Вайкуха. Затова този, който притежава Ка съзнание, няма защо да ходи в гората и да се опитва да подражава на Махрджа Птху и на великите мъдреци и муни, живели в отшелничество.
Когато Шрӣла Рӯпа Госвмӣ се оттеглил от поста си на министър, той отишъл във Вндвана и подобно на Махрджа Птху заживял под едно дърво. Оттогава насам мнозина отиват във Вндвана, опитвайки се да му подражават, но вместо да напреднат духовно, те неусетно придобиват материални навици и макар и във Вндвана, се отдават на извънбрачен секс, хазарт, алкохол и опиати. Сега движението за Ка съзнание се разпространява и в западните страни, но хората от Запада не са в състояние да се оттеглят в гората и да се подлагат на суровите лишения на Птху Махрджа или Рӯпа Госвмӣ. Те обаче, както и всеки друг човек, могат да следват примера на Бхактисиддхнта Сарасватӣ хкура – да живеят в храм на Бога, трансцендентално място, по-висше от всяка горска обител, и да приемат обет да не ядат нищо друго освен ка-прасд, да спазват регулиращите принципи и всеки ден да повтарят по шестнайсет кръга от мантрата Харе Ка. Човек, който живее по такъв начин, никога няма да се отклони от духовния път.