ТЕКСТ 4

Както човек е принуден да се занимава с най-различни неща, когато стане семеен, така той е длъжен да потиска ума и сетивата си, когато се оттегли от семейния живот. Това обаче може да бъде постигнато само от оня, който изцяло се е посветил на предано служене на Бога. Цялата ведическа социална система е организирана така, че да помогне на хората накрая да се върнат вкъщи, при Бога. Гхастха-шрамът е един вид компромис между сетивното наслаждение и строгото въздържание. Предназначението му е да помогне на човека лесно да се откъсне от светските дела, когато достигне средата на жизнения си път, и да се посвети изцяло на аскетизъм, за да може веднъж завинаги да се освободи от желанията си за материални сетивни наслади. Затова на тези, които са станали внапрастхи, се препоръчва да се подлагат на тапася, на сурови мъчения и лишения. Махрджа Птху ревностно следвал всички принципи на жизненото стъпало внапрастха, наричано още ваикхнаса-шрама. В тази строфа особено важна е думата ваикхнаса-сусаммате, защото човекът, който е приел внапрастха, също трябва да следва стриктно регулиращите принципи. С други думи, Махрджа Птху бил пример за хората във всеки етап от живота си. Махджано йена гата са пантх: трябва да вървим по стъпките на великите личности. Като следва примера на Махрджа Птху, човек може да постигне съвършенство и в семейния си живот, и живота си на отшелник. И когато се раздели с тялото си, той ще се освободи от материалното робство и ще се върне при Бога.