No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 6

грӣме пача-тап вӣро
варсв сра муни
каха-магна шишире
удаке стхаиле-шая

грӣме – през лятото; пача-тап – пет вида огън; вӣра – героят; варсу – през дъждовния сезон; сра – седейки под проливните потоци дъжд; муни – като великите мъдреци; каха – до шията; магна – потопен; шишире – през зимата; удаке – във вода; стхаиле-шая – лежейки на земята.

Спазвайки принципите на отшелническия живот и следвайки примера на великите муни и мъдреци, през лятото Птху Махрджа се излагаше на топлината на пет огъня, през сезона на дъждовете оставяше дъждовните потоци да се изливат върху тялото му, а през зимата стоеше потопен до шията във вода. И винаги спеше на голата земя.

Това са някои от самоналожените мъчения, през които минават гнӣте и йогӣте, неспособни да следват процеса на бхакти йога. Йогӣте и гните трябва да се подлагат на такива сурови мъчения, за да се пречистят от материалните замърсявания. Пача-тап е доброволно изтезание с пет вида огън. Човек трябва да запали около себе си четири огъня и да седне в центъра, така че отвсякъде да е заобиколен от пламъците им, а слънцето, петият огън, да гори точно над главата му. Пача-тап се препоръчва в качеството на самоналожено мъчение. През дъждовния сезон аскетът трябва да стои под проливния дъжд, а през зимата да се потапя до шията в леденостудена вода. Освен това той трябва да спи на голата земя. Както ще бъде обяснено в следващата строфа, целта на тези сурови мъчения е човек да стане предан на Ка, Върховната Божествена Личност.

« Previous Next »