ТЕКСТ 14

Понякога великите мъдреци и аскети отиват в Хималаите, за да се уединят и да се откъснат от светската суета. От тази строфа обаче узнаваме, че Прачетсите, синовете на Прчӣнабархи, се усамотили в океанските дълбини, за да могат да се отдадат на аскетизъм, несмущавани от никого. Фактът, че те се подлагали на лишения цели десет хиляди години, показва, че описваните събития се случили в Сатя юга, когато хората живеели по сто хиляди години. Важно е също да отбележим, че с аскетизма си Прачетсите отдавали почит на господаря на аскетизма, Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност. Ако човек иска да постигне върховната цел с лишения и аскетизъм, той трябва да спечели разположението на Върховния Бог. Който се ползва с благосклонността на Върховния, е постигнал резултатите на всички видове лишения и самомъчения. Но ако някой не постигне съвършенството на преданото служене, целият му аскетизъм е безсмислен, защото резултатите от него идват само по милостта на Върховния Бог. Както е казано в Бхагавад-гӣт (5.29), Бог Шрӣ Ка е господарят на всички лишения и жертвоприношения: бхоктра ягя-тапас сарва-лока-махешварам. Следователно от Ка човек може да получи резултата, до който водят всички възможни лишения и самоналожени мъчения.

В Шрӣмад Бхгаватам (3.33.7) се казва:

Дори човекът, роден в семейство на чали, човекът с възможно най-низш произход, е славен, ако повтаря святите имена на Бога. Самият факт, че възпява имената на Бога, е доказателство, че в предишния си живот той се е подлагал на всички видове лишения и самомъчения. По милостта на Бог Чайтаня оня, който повтаря мах-мантрата (Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе), постига най-висшето съвършенство, което в миналите епохи се е постигало с цената на хилядолетен аскетизъм в океанските дълбини. В съвременната епоха човек, който не повтаря мантрата Харе Ка – безценен дар за падналите хора в Кали юга, – е безпомощен пленник на илюзорната енергия на Бога.