No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 3

антардхна-гати шакрл
лабдхвнтардхна-сагита
апатя-траям дхатта
шикхаин сусамматам

антардхна – да изчезва; гатим – умение; шакрт – от цар Индра; лабдхв – получавайки; антардхна – на име; сагита – така назован; апатя – деца; траям – три; дхатта – създаде; шикхаинм – със съпругата си Шикхаинӣ; су-самматам – уважавани от всички.

В миналото Махрджа Виджитшва бе спечелил благосклонността на небесния цар Индра и от него беше получил прозвището Антардхна. Със съпругата си, наречена Шикхаинӣ, той създаде трима добри синове.

Махрджа Виджитшва бил известен като Антардхна, което буквално значи „изчезване“. Това прозвище той получил от Индра, когато Индра откраднал коня на Махрджа Птху от жертвената арена. Докато отвличал коня, Индра успял да стане невидим за всички, но не и за Виджитшва. И въпреки това, макар да виждал, че Индра похищава коня на баща му, Виджитшва не нападнал небесния цар, защото знаел как да почита личности като него. Виджитшва добре знаел, че Индра не е обикновен крадец. Индра е велик и могъщ полубог, слуга на Върховната Божествена Личност, и въпреки че в случая той не постъпил добре, от уважение към него Виджитшва му простил злодеянието и с това спечелил сърцето му. Полубоговете притежават необикновената способност да изчезват и да се появяват, когато пожелаят, и в знак на благодарност Индра дарил Виджитшва с това мистично умение. Оттогава Виджитшва станал известен като Антардхна.

« Previous Next »