ТЕКСТ 34

Богът в аспекта си на Гарбходака-шйӣ Виу лежи във водите на вселенския океан Гарбха, а от пъпа му израства лотосов цвят. От този лотос се ражда Брахм, който започва да сътворява материалния свят. Следователно Върховната Божествена Личност, Гарбходака-шйӣ Виу, е източник на материалните сетива и сетивните обекти. Понеже Шива смята себе си за едно от творенията на материалния свят, неговите сетива са под контрола на върховния творец. Едно от имената на Върховния Бог е Хӣкеша, „господар на сетивата“, което показва, че всички сетива и сетивни обекти са сътворени от него. Следователно Той може да управлява сетивата ни и великодушно да ги използва в служба на себе си, господаря на сетивата. В обусловеното си състояние живото същество се бори с материалния свят и използва сетивата си за материални наслади. Но ако Богът, Върховната Личност, прояви милостта си към него, то може да използва същите тези сетива, за да служи на Бога. Желанието на Шива било да не става жертва на материалните сетива, а винаги да служи на Бога, без да бъде подвластен на материални влияния. С милостта и помощта на вездесъщия Бог Всудева човек може да посвети сетивата си на предано служене решително и неотклонно, с твърдостта на самия Бог.

Особено внимание заслужават думите шнтя кӯа-стхя сва-рочие. Въпреки че Богът е в материалния свят, вълните на материалното съществуване не могат да го докоснат. Обусловените души са изложени на шест вида промени: те изпитват глад, жажда, тъга и болка, заблуждават се, остаряват и умират. Обусловените души лесно изпадат в заблуда под влиянието на тези шест състояния в материалния свят, но Богът, Върховната Личност, който е Свръхдушата, Всудева, никога не изпитва безпокойствата, свързани с тях. Затова в тази строфа се казва (кӯа-стхя), че Той винаги е спокоен и невъзмутим благодарение на могъществото си, което тук е назовано с думата сва-рочие. Сва-рочие означава, че Той е озарен от собствената си трансцендентална природа. Въпреки че се намира в сиянието на Върховния, индивидуалната душа понякога го напуска и попада в материалното, обусловеното съществуване. Но Богът никога не може да бъде обусловен по такъв начин, затова тук е наречен „самоозаряващ се“. Следователно всички обусловени души в материалната вселена може да станат напълно съвършени, когато се намират под покровителството на Всудева, т.е. когато отдават предано служене.