ТЕКСТ 41
правття нивття
пит-девя кармае
намо 'дхарма-випкя
мтяве дукха-дя ча
правття – влечение; нивття – неприязън; пит-девя – на господаря на Питлока; кармае – на резултатите от плодоносните дейности; нама – отдавайки почитания; адхарма – безбожен; випкя – на резултата; мтяве – на смъртта; дукха-дя – причината на всички видове страдания; ча – също.
О, Господи, Ти си, който даваш резултатите от благочестивите дейности. Ти си влечението и неприязънта и поражданите от тях действия. Ти си причината за страданията, до които води безбожието, и затова Ти си смъртта. Отдавам Ти най-смирените си поклони.
Върховната Божествена Личност се намира в сърцето на всеки и определя влеченията и антипатиите на всяко живо същество. Бхагавад-гӣт (15.15) утвърждава това:
сарвася чха хди саннивио
матта смтир гнам апохана ча
„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“.
Върховният Бог кара асурите да го забравят, а на преданите помага да го помнят. Антипатиите на живото същество се дължат на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт (16.7) е казано: правтти ча нивтти ча джан на видур сур – асурите не знаят какво трябва и какво не трябва да правят. Те се противопоставят на преданото служене, но дори тяхната неприязън е диктувана от Върховната Божествена Личност. Понеже не искат да му отдават предано служене, Той отвътре, от сърцето им, ги подтиква да го забравят. Както утвърждава Бхагавад-гӣт (9.25), обикновените кармӣ искат да стигнат до Питлока. нти дева-врат девн питн нти пит-врат – „Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях“.
В тази строфа заслужава внимание и думата дукха-дя: който не се отдава на Бога, вечно остава в кръговрата на раждането и смъртта, обричайки се на мъки. Положението, в което се озовава живото същество, зависи от миналите му дейности, затова асурите, неотдадените, са принудени да живеят в условия, причиняващи им много страдания.