ТЕКСТ 49
сиха-скандха-твио бибхрат
саубхага-грӣва-каустубхам
шринапйин кипта-
никашморасолласат
сиха – лъв; скандха – рамене; твиа – къдрици; бибхрат – носещ; саубхага – честит; грӣва – шия; каустубхам – име на бисер; шри – красота; анапйин – непомръкваща; кипта – надминаваща; никаа – лидийски камък; ашма – камък; урас – с гърди; улласат – блестящ.
Богът има лъвски плещи, украсени с гирлянди, огърлици и еполети, които излъчват сияние. Той носи прекрасния бисер Каустубха-маи, а мургавите му гърди са белязани с ивици, които се наричат Шрӣватса и са знак на богинята на щастието. Техният блясък надминава по красота златните линии по лидийския камък, с който се изпробва златото. Наистина, с красотата си те превъзхождат този камък.
Буйната лъвска грива винаги е била символ на красота. В тази строфа се казва, че раменете на Бога са като лъвски плещи, а с герданите, гирляндите и огърлицата си с бисера Каустубха Той многократно превъзхожда лъва по красота. Гърдите на Бога са украсени с ивиците Шрӣватса, които са знак на богинята на щастието, и засенчват с красотата си дори лидийския камък. Черният силициев камък, върху който се търка златото, за да се провери качеството му, изглежда много красив, когато е нашарен със златни линии. Но дори той не може да се сравнява по красота с гърдите на Бога.