ТЕКСТ 61
йо мяйеда пуру-рӯпасджад
бибхарти бхӯя капаятй авикрия
яд-бхеда-буддхи сад ивтма-дустха
твам тма-тантра бхагаван пратӣмахи
я – този, който; мя – с енергията си; идам – това; пуру – разнообразно; рӯпа – проявление; асджат – сътворено; бибхарти – поддържа; бхӯя – отново; капаяти – унищожава; авикрия – без да се променя; ят – това; бхеда-буддхи – чувство за отделеност; сат – вечен; ива – като; тма-дустха – причинявайки си страдание; твам – на тебе; тма-тантрам – напълно независим; бхагаван – о, Господи, Върховна Божествена Личност; пратӣмахи – разбирам.
О, Господи, Ти имаш многобройни енергии, които се проявяват в множество форми. С тези свои енергии Ти си създал материалния космос и макар да го поддържаш така, сякаш вечно ще съществува, накрая Ти сам го унищожаваш. Тези изменения и трансформации никога не могат да смутят тебе, но те причиняват страдания на живите същества, които поради това смятат, че космосът е отделен или различен от тебе. О, Господи, ясно виждам, че Ти си винаги независим.
Известно е, че Бог Ка има различни енергии. Те може да бъдат разделени в три категории: външна, вътрешна и междинна. Има също така и различни видове космически проявления: духовният свят и материалният свят, – както и различни типове живи същества. Някои живи същества са обусловени, а други са вечно свободни. Вечно свободните живи същества се наричат нитя-мукта, защото материалната енергия никога не се докосва до тях. Но други живи същества са обусловени от материалния свят и си мислят, че нямат връзка с Върховния Бог. Заради взаимодействието с материалната енергия техният живот е пълен със страдания. Обусловената душа винаги е нещастна и затова смята, че материалната енергия ѝ причинява неприятности и беди. Един кави (поет) ваиава е изразил това по следния начин:
ка бхули' сеи джӣва анди-бахирмукха
атаева м тре дея сасра-дукха
Когато живото същество забрави Върховния Бог и подражавайки му, поиска да се наслаждава независимо от него, то става пленник на измамната представа, че може да се наслаждава само и че е отделено от Бога. Затова материалната енергия причинява на него, живото същество, което е духовна енергия, безброй много страдания. Тя обаче не оказва ни най-малко влияние на Върховния Бог. За него няма разлика между материалната и духовната енергия. В тази строфа Шива посочва, че материалната енергия никога не може да причини болка на Върховния Бог. Той е винаги независим, за разлика от живите същества, които никога не са независими. Те се заблуждават, че могат да бъдат щастливи отделно от Бога, и затова материалната енергия им причинява страдания. По този начин тя поражда чувството за отделеност от Бога.
Философите мвдӣ не могат да разберат този факт и затова се опитват да се освободят от плена на материалната енергия. Но философите ваиави, които имат пълно знание за Върховната Божествена Личност, не изпитват страдания дори в царството на материалната енергия, защото знаят как да я използват в служба на Бога. Дирекцията на полицията и Министерството на социалните грижи може да изглеждат различни в очите на гражданите, но правителството не прави разлика между тях. Полицията създава неприятности на престъпниците, но не и на гражданите, които спазват закона. По същия начин, материалната енергия причинява страдания на обусловената душа, но не и на освободените души, които служат на Бога. В образа си на пуруа-аватрата Мах-виу, Върховната Божествена Личност сътворява цялото космическо проявление. Просто като издишва, Богът в образа си на Мах-виу създава и поддържа материалния космос, а след това в образа си на Сакараа го унищожава. Но въпреки че създава, поддържа и унищожава целия космос, Той не изпитва влиянието на тези дейности. Неговите разнообразни деяния може да всяват тревога и смут у нищожните живи създания, но самият Той е безкрайно велик и затова никога не попада под тяхно влияние. Шива и всички чисти предани добре разбират това, защото не са заслепени от бхеда-буддхи, чувството за отделеност от Бога. За предания Богът е върховната душа. Той е върховно могъщ и многообразните му енергии също имат духовна природа. За предания нищо не е материално, защото материално битие съществува само за тези, които са забравили Върховната Божествена Личност.