ТЕКСТ 60

Във ведическата литература е казано, че всичко съществуващо е Брахман и само Брахман. Сиянието Брахман е основа на цялото космическо проявление. Но имперсоналистите са неспособни да разберат как необятният проявен космос може да се основава на една личност. Те не разбират, че Върховната Божествена Личност притежава необозримо могъщество, затова в заблуждението си упорито отричат, че Абсолютната Истина е личност. Шива сам опровергава представите им, като казва, че безличностният Брахман, който пронизва цялата вселена, е самият Върховен Бог. Тази строфа ясно посочва, че в аспекта си Брахман Богът се намира навсякъде подобно на слънчевата светлина. Не е трудно да разберем този пример. Всички планети получават живот от лъчите на слънцето, но слънчевата светлина и нейният източник по никакъв начин не зависят от планетите. Пространството и въздухът също са всепроникващи; въздухът се намира както във вътрешността на делвата, така и в бунищата и по святите места. При всички случаи обаче той винаги остава чист. Слънчевите лъчи също огряват еднакво и мръсните, и святите места (и едните, и другите всъщност са породени от слънцето), но самото слънце никога не се замърсява. По същия начин, Богът се намира навсякъде. В материалния свят има добродетели и пороци, но шстрите казват, че добродетелта е „лицето“ на Върховния Бог, а порокът – „гърба“ му. В Бхагавад-гӣт (9.4) Богът ясно отсъжда:

„Цялата Вселена е проникната от моята непроявена форма. Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях“.

В тази строфа на Бхагавад-гӣт Богът обяснява, че благодарение на аспекта си Брахман Той се намира навсякъде. Всичко е разположено в него, но Той самият е отвъд всичко. Заключението е, че без бхакти йога, без предано служене на Бога, дори имперсоналистът не може да разбере брахма-таттва, аспекта Брахман. Във Веднта сӯтра е казано: атхто брахма-джигс. Това означава, че човек трябва да разбере Брахман, Парамтм и Парабрахман. В Шрӣмад Бхгаватам се потвърждава, че Абсолютната Истина е една, но може да бъде осъзната в три различни аспекта: безличностен Брахман, локализирана Парамтм и Върховна Божествена Личност. Върховната Божествена Личност е най-висшият аспект на Абсолютната Истина и в тази строфа Шива също посочва, че във висшия си аспект Абсолютната Истина е личност. Той ясно казва: тат тва брахма пара джьотир кшам ива висттам. Това може да бъде илюстрирано с един съвсем прост пример: преуспяващият бизнесмен има много компании и заводи и те всички работят под негово разпореждане. Ако кажем, че целият бизнес се крепи на него, това не означава, че този господин носи всичките си компании и заводи върху главата си. По-скоро става дума за това, че бизнесът върви гладко благодарение на неговата енергия и находчивост. По същия начин, материалният и духовният свят се проявяват и съществуват единствено благодарение на разума и енергията на Върховната Божествена Личност. Философията на монизма, чиято същност тук е обяснена много добре, е в пълно съгласие с факта, че първоначалният източник на цялата енергия е Върховната Божествена Личност, Ка. Това е казано пределно ясно. А в Бхагавад-гӣт (7.8) се обяснява как може да разберем безличностния аспект на Ка:

„О, сине на Кунтӣ, Аз съм вкусът на водата, светлината на Слънцето и Луната, сричката о във ведическите мантри; Аз съм звукът в етера и талантът у човека“.

Така може да осъзнаем, че Ка е удивителната сила, която се съдържа във всичко.