ТЕКСТ 64

Материалното мироздание е проявление на външната енергия на Върховната Божествена Личност, но понеже мъртвата материя не може да действа самостоятелно, Богът сам влиза в материалния свят под образа на частичната си еманация Парамтм и като своите отделени частици, живите същества. С други думи, и живите същества, и Върховната Божествена Личност влизат в материалното творение, за да го приведат в действие. В Бхагавад-гӣт (7.5) е казано:

„Освен тях, о, силноръки Арджуна, има и друга, висша моя енергия. Тя обхваща живите същества, които използват ресурсите на нисшата материална природа“.

Материалният свят не може да функционира самостоятелно, затова живите същества влизат в него, като приемат четири вида тела. Думата чатур-видхам в тази строфа заслужава специално внимание. Живите същества, които се раждат в материалния свят, се делят на четири категории. Едни от тях се развиват от зародиш (джарю-джа), други се излюпват от яйца (аа-джа), трети се появяват чрез ферментация (сведа-джа) и четвърти, например дърветата, поникват от семена (удбхидж-джа). Но независимо как се появяват, всички живи същества идват тук в търсене на сетивно наслаждение.

Тази строфа опровергава мнението на материалните учени, че единствено хората имат душа. Всички живи същества, независимо дали се раждат от зародиши, яйца, ферментация или семена, всички живи същества сред осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот са неразделни частици от Върховната Божествена Личност, затова всяко от тях е индивидуална духовна искра, индивидуална душа. Върховният Бог също се намира в сърцето на живото същество, независимо в какво тяло е въплътено то: човек, животно, дърво или микроб. Богът живее във всяко сърце и понеже живите същества идват в материалния свят, за да търсят сетивни наслади, Той ги напътства така, че да могат да доставят удоволствие на сетивата си. По този начин Парамтм, Върховната Божествена Личност, знае желанията на всекиго. В Бхагавад-гӣт (15.15) е казано:

„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“.

Като остава в сърцата на живите същества, Богът им дава памет, за да могат да се наслаждават на определени неща. Така те си създават свои медени пити и им се радват. Примерът с пчелите е много уместен: ако искат да се насладят на вкуса на меда в питата, пчелите са принудени да търпят ужилванията на другите пчели. Когато ядат мед, пчелите жестоко се жилят една друга. Така те никога не могат да вкусят спокойно сладостта на меда, наслаждението им винаги е съпроводено от страдание. С други думи, когато се опитват да се наслаждават в материалния свят, живите същества изпитват радост и болка, но Върховната Божествена Личност, която добре познава плановете им за сетивна наслада, няма отношение към това. В Упаниадите душата и Свръхдушата са сравнени с две птици, които са кацнали на едно и също дърво. Едната птица (джӣвата, живото същество) кълве плодовете на дървото, а другата птица (Парамтм) само я наблюдава. В Бхагавад-гӣт (13.23) Върховната Божествена Личност в аспекта си на Парамтм е наречена упадра („наблюдател“) и анумант („разрешител“).

Богът просто наблюдава живото същество и му позволява да се наслаждава по един или друг начин. Именно Парамтм дава разум на пчелите да си построят кошер, да събират нектар от цветята, да го съхраняват и да му се наслаждават. Парамтм стои встрани от живите същества, но познава техните намерения и им предоставя възможност да се наслаждават на плодовете от дейностите си или да страдат заради тях. Човешкото общество е като пчелен кошер: всички усърдно се трудят и събират нектар от цветята, с други думи, по всевъзможни начини трупат пари, след което градят огромни империи, където всеки да се наслаждава. Но създателите на всяка империя са принудени да търпят ужилванията на други империи и народи. Понякога те си обявяват война и човешките кошери се превръщат в източник на непоносими страдания. Хората строят кошерите си, за да се наслаждават на меда на сетивното удоволствие, но в същото време трябва да страдат от ужилванията на други хора или на други държави. А Върховната Божествена Личност в образа си на Парамтм просто наблюдава всички тези дейности. Така и Върховният Бог, и джӣвите идват в материалния свят, но Върховният, Парамтм, е достоен за обожание, защото Той дава щастие на живото същество в този свят. Ала тъй като този свят е материален, в него не може да има щастие, което да не е примесено с болка. Материалното наслаждение означава страдание. Духовното щастие обаче е чисто блаженство, което душата изпитва под покровителството на Върховната Божествена Личност.