ТЕКСТ 63

Ако творението е едно цяло – т.е. ако всичко е само Върховният Бог, Виу, – тогава защо вещите трансценденталисти го делят на различни категории, като тези, изброени в горната строфа? Защо мъдрите учени правят разлика между материята и духа? В отговор на тези въпроси Шива казва, че духът и материята не са творение на философите, а са създадени от Бог Виу: твам ека дя пуруа. Духовните и материалните категории съществуват по волята на Върховната Божествена Личност, но за живите същества, които вечно служат на Бога, между тях няма разлика. Материалният свят съществува само за тези, които искат да подражават на Бога и да се наслаждават. И наистина, материалният свят не е нищо друго, освен забрава за изначалната Върховна Божествена Личност, твореца на всичко. Разликата между материята и духа се създава от спящата енергия на Върховния, когато Той пожелае да предостави възможност на живите същества да се наслаждават подобно на него. Именно заради тях спящата енергия сътворява материалния свят. Например, подражавайки на майка си, децата искат да готвят в кухнята като нея. Тогава тя им дава играчки, с които да могат „да готвят“. По същия начин, когато някои живи същества пожелаят да подражават на дейностите на Бога, Той създава за тях материалното космическо проявление. Следователно материалното творение е дело на Бога, осъществено чрез неговата материална енергия. Материалната енергия се задейства от погледа на Върховния. Тогава започват да функционират трите ѝ качества и тя преминава в проявено състояние, като първо приема формата на махат-таттва, а след това се обособява и във вид на его, етер, въздух, огън, вода и земя. След като създаде материалния космос, Богът го опложда, влагайки в него живите същества: най-напред идва Брахм, после се появяват седемте велики и, след тях – многобройните полубогове. От полубоговете произлизат човеците, животните, дърветата, птиците и всички останали форми на живот. Ала изначалната причина на всичко това, както се казва в този текст, е Върховната Божествена Личност (твам ека дя пуруа). Същото нещо е потвърдено и в Брахма сахит (5.1):

Обгърнати от материалната енергия, живите същества не могат да разберат, че източник на всичко е Върховната Божествена Личност, Ка. Тази идея е обобщена във ведическия афоризъм джанмдй ася ята (Веднта сӯтра, 1.1.2). А в Бхагавад-гӣт (10.8) Ка я потвърждава по следния начин:

„Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен. Мъдреците, които добре знаят това, ми служат предано и ме обожават с цялото си сърце“.

Когато Ка казва, че всичко произлиза от него (аха сарвася прабхава), това означава, че Той е източникът дори на Брахм, Шива, пуруа-аватрите, материалното проявление и всички живи същества в материалния свят. Всъщност думата прабхава („творение“) се отнася само за материалния свят. Духовният свят съществува вечно и по отношение на него е безсмислица да се говори за сътворяване. В чату-шлоките на Шрӣмад Бхгаватам Богът казва: ахам евсам евгре – „Аз съществувах в самото начало, още преди сътворението“ (Шрӣмад Бхгаватам, 2.9.33). Във Ведите също откриваме: еко нряа сӣт – „Преди сътворението съществуваше само Нряа“. Същото нещо твърди и Шакарчря: нряа паро 'вяктт – „Нряа е отвъд творението“ (Гӣт бхшя). И тъй като всички дейности на Нряа са духовни, когато Той каже „Да бъде творение“, създаденото от него творение също е изцяло духовно. „Материалното“ съществува само за онези, които са забравили, че Нряа е изначалната причина на всичко.