No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 24

станау вяджита-каишорау
сама-вттау нирантарау
вастрнтена нигӯхантӣ
врӣа гаджа-гминӣм

станау – гърди; вяджита – издаващи; каишорау – първа младост; сама-вттау – еднакво заоблени; нирантарау – разположени близо една до друга; вастра-антена – с крайчеца на срӣто; нигӯхантӣм – се опитваше да покрие; врӣа – от свенливост; гаджа-гминӣм – вървейки като голям слон.

С края на своето срӣ жената се опитваше да покрие облите си гърди, разположени плътно една до друга. Подтиквана от свенливост, тя непрекъснато се опитваше да закрие гърдите си и продължаваше да върви с величествена походка, като внушителен слон.

Двете гърди символизират привързаността и омразата. Признаците на привързаността и омразата (рга и двеа) са описани в Бхагавад-гӣт (3.34):

индриясйендриясртхе
рга-двеау вявастхитау
тайор на вашам гаччхет
тау хй ася парипантхинау

„Съществуват принципи, които регулират привързаността и омразата, възникващи при досега на сетивата с техните обекти. Човек не трябва да бъде воден от привързаност и омраза, защото те са препятствия по пътя на себепознанието“.

Женските гърди, които тук символизират привързаността и омразата, също са една от пречките в духовното развитие. Мъжът не трябва да чувства влечение към тях. Великият светец Шакарчря казва, че женската гръд, и най-вече младата женска гръд, не е нищо повече от съединение на мускули и кръв, затова човек не бива да попада в плен на нейната илюзия. Женските гърди са изкушение на м, призвано да хване мъжа в клопка. Двете гърди са еднакво привлекателни, затова тук са наречени сама-вттау. Половото влечение остава дори когато човек остарее, чак до самата му смърт. Само който е много напреднал в духовно отношение, не изпитва полова възбуда, като например мунчря, който пише:

яд-авадхи мама чета ка-пдравинде
нава-нава-раса-дхманй удята рантум сӣт
тад-авадхи бата нрӣ-сагаме смаряме
бхавати мукха-викра суху нихӣвана ча

„Откакто се посветих на трансцендентално любовно служене на Ка, който ме дарява с все ново и ново блаженство, само щом помисля за полова близост с жена, устните ми се изкривяват в погнуса и аз заплювам тази мисъл“. Човек, който е духовно извисен, не чувства влечение към масата от плът и кръв, наречена женски гърди. В тази строфа е важна и думата нирантарау: макар да са разположени на две различни места, гърдите имат еднакво въздействие. С други думи, между привързаността и омразата няма разлика. Както се подчертава в Бхагавад-гӣт (3.37), и двете са резултат от влиянието на раджо-гуа (кма еа кродха еа раджо-гуа-самудбхава).

Думата нигӯхантӣм („опитвайки се да покрие“) означава, че дори ако някой е под влиянието на кма, лобха, кродха и пр., чрез Ка съзнание той може да преобрази тези качества. Иначе казано, кма (страстта) може да се използва в служба на Ка. Подтиквани от страст, хората работят като луди ден и нощ. Преданият също може да работи всеотдайно, но за да достави удоволствие на Ка. Както кармӣте работят, без да жалят сили, за да заситят кма-кродха, така и преданият трябва да работи за удоволствието на Ка. Кродха (гневът) също може да бъде използван в служба на Ка, ако човек го насочи срещу неотдадените, срещу демоните. Точно така използвал гнева си Ханумнджӣ. Той бил верен поклонник на Бог Рмачандра и излял своя гняв срещу демона Рваа, като подпалил царството му. Следователно страстта (кма) може да използваме, за да доставим удоволствие на Ка, а кродха (гнева) – за да наказваме демоните. Когато страстта и гневът се използват в служба на Ка, те спират да бъдат материални и придобиват духовна стойност.

« Previous Next »