ТЕКСТ 29
нс варорв анятам бхуви-спк
пурӣм им вӣра-вареа скам
архасй алакартум адабхра-карма
лока пара шрӣр ива ягя-пус
на – не; см – от тези; варору – о, най-щастлива; аня-там – никой; бхуви-спк – докосвайки земята; пурӣм – град; имм – този; вӣра-вареа – с великия герой; скам – заедно; архаси – заслужаваш; алакартум – да украсиш; адабхра – славни; карма – чиито дейности; локам – свят; парам – трансцендентален; шрӣ – богинята на щастието; ива – като; ягя-пус – с този, който се наслаждава на всички яги.
О, прещастлива, струва ми се обаче, че ти не си нито една от тези жени, защото, доколкото виждам, нозете ти докосват земята. Но дори да си създание от тази планета, ти пак би могла да разкрасиш този град, като се свържеш с мене, както богинята на щастието усилва красотата на планетите във Вайкуха, пребивавайки в обществото на Бог Виу. Знай, че аз съм велик герой и много могъщ цар на тази планета.
Това е основната разлика между начина на мислене на демоните и на преданите. Преданите ясно съзнават, че нито едно живо същество не може да се наслаждава на богинята на щастието и процъфтяването, защото тя е вечна спътница на Бог Виу, Нряа. Този по-висш тип съзнание се нарича Ка съзнание. Но в материалния свят всеки иска да бъде щастлив, като подражава на Нряа. В този текст Пураджана казва, че девойката, която срещнал, вероятно е обикновена жена. Но тъй като е очарован от нея, той ѝ предлага да се омъжи за него и така да стане не по-малко щастлива от самата богиня на щастието. За да я склони, той нарича себе си велик и могъщ цар. Желанието човек да се наслаждава на материалния свят, заемайки подчинено положение спрямо Върховната Божествена Личност, е израз на благочестие. Демоните обаче искат да се наслаждават независимо от Върховната Божествена Личност. Точно това е разликата между тях и полубоговете.
В тази строфа важно значение има думата бхуви-спк. Когато полубоговете слизат на тази планета, стъпалата им не се докосват до повърхността ѝ. Но краката на девойката били стъпили на земята. Така Пураджана разбрал, че тя не идва нито от духовния свят, нито от по-висшите планетни системи. И тъй като всяка жена на този свят желае влиятелен, богат и силен съпруг, царят, за да я съблазни, я уверил, че притежава всички тези достойнства. В материалния свят всеки, независимо дали е жена или мъж, търси наслада. Мъжът иска да се наслаждава на красива жена, а жената – на силен и богат мъж. Живото същество, което има такива материални желания, се нарича пуруа, наслаждаващ се. На пръв поглед може да ни се стори, че се наслаждава само мъжът, а жената е обект на неговата наслада, но на практика всеки чувства себе си като субект на насладата. Ето защо всичко в този свят е наречено м.