ТЕКСТ 5
рджовча
на джнми мах-бхга
пара кармпавиддха-дхӣ
брӯхи ме вимала гна
йена мучйея кармабхи
рдж увча – царят отвърна; на – не; джнми – знам; мах-бхга – о, велика душа; парам – трансцендентално; карма – от плодоносните дейности; апавиддха – пронизан; дхӣ – разумът ми; брӯхи – моля те, кажи; ме – на мен; вималам – безупречното; гнам – знание; йена – чрез което; мучйея – ще се избавя; кармабхи – от плодоносните дейности.
Царят отвърна: О, Нрада, велика душа, целият ми разум е в плен на плодоносните дейности и не знам коя е крайната цел на живота. Моля те, открий ми чистото знание, което ще ми помогне да се измъкна от мрежите на тези плодоносни дела.
В една от песните на Шрӣ Нароттама дса хкура откриваме следните стихове:
сат-сага чхи' каину асате вилса
те-крае лгила йе карма-бандха-пхса
Докато е въвлечен в плодоносни дела, човек е осъден да преминава от едно тяло в друго. Това се нарича карма-бандха-пхса – обвързаност с плодоносните дейности. Няма значение дали тези дейности са благочестиви или греховни – и в двата случая те ни осъждат да се въплътяваме във все нови и нови материални тела. Като извършва благочестиви дейности, човек може да се роди в богато семейство, да получи добро образование и да има красива външност, но това не означава, че се освобождава от болките и несгодите на материалното битие. На Запад много хора се раждат богати, получават добро образование и имат красива външност, но това не значи, че са освободени от житейските страдания. Съвременното младо поколение на Запад не е лишено от образование, богатство и красота, нито пък му липсват храна, дрехи и сетивни удоволствия, но въпреки това младежите се чувстват нещастни. Те са до такава степен неудовлетворени, че стават хипита и природните закони ги заставят да водят жалко съществуване. Тези млади хора ходят окъсани и немити, нямат храна и подслон и спят на улицата. Следователно човек не може да постигне щастие просто като извършва благочестиви дейности. Дори галениците на съдбата не са освободени от страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта. Изводът е, че човек не може да постигне щастие просто като извършва благочестиви или порочни дейности. Всички подобни дейности обвързват живото същество и го принуждават да се преселва от едно тяло в друго. Нароттама дса хкура нарича това карма-бандха-пхса.
Цар Прчӣнабархиат признал този факт и откровено попитал Нрада Муни как може да се освободи от карма-бандха пхса, от мрежите на плодоносните дейности. Именно за този етап в познанието се говори в първия стих на Веднта сӯтра: атхто брахма-джигс. Човек, който е стигнал до пълно разочарование в процеса на карма-бандха-пхса, започва да пита за истинската стойност на живота. Това се нарича брахма-джигс. А за тези, които се стремят да узнаят коя е крайната цел на живота, Ведите препоръчват: тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет – „За да разбере трансценденталната наука, човек трябва да се обърне към авторитетен духовен учител“ (Муака Упаниад, 11.2.12).
Цар Прчӣнабархиат срещнал възможно най-добрия духовен учител и го помолил да му открие това знание, с чиято помощ ще може да се измъкне от карма-бандха-пхса, мрежите на плодоносните дейности. Това е истинският смисъл на човешкия живот. Джӣвася таттва-джигс нртхо яш чеха кармабхи. Шрӣмад Бхгаватам (1.2.10) оповестява, че единственото задължение на човека е да се обърне към истински духовен учител, за да узнае как да се освободи от обвързването на карма-бандха-пхса.