ТЕКСТ 44
упагӣямно лалита
татра татра ча гякаи
крӣан паривта стрӣбхир
храдинӣм вишач чхучау
упагӣямна – възпяван; лалитам – много хубаво; татра татра – тук и там; ча – също; гякаи – от певците; крӣан – играейки; паривта – заобиколен; стрӣбхи – от жени; храдинӣм – във водите на реката; вишат – влизаше; шучау – когато беше твърде горещо.
Цяло множество професионални певци възпяваше цар Пураджана и неговите велики деяния. Когато лете станеше много горещо, той влизаше в един воден басейн. Обграден от жени, царят се наслаждаваше на компанията им.
В различните жизнени състояния живото същество извършва различни дейности. Едно от тези състояния се нарича джграта („будуване“), друго – свапна („сън“), трето е наречено сусупти („безсъзнателно състояние“), а след смъртта настъпва друго състояние. В предишната строфа бе описано будуването: мъжът и жената се оженили и в продължение на сто години се наслаждавали на живота. А в този текст се говори за живота насън, защото в сънищата на Пураджана се отразявало онова, което той вършел през деня. Пураджана живеел със съпругата си заради сетивните удоволствия, които нощем изплували в съня му и отново му доставяли наслада, но по друг начин. Когато е уморен, човек спи много дълбоко, но когато някой богаташ е уморен, той заедно с приятелките си отива в градината, влиза в басейна и се наслаждава на компанията им. Такива са склонностите на живото същество в материалния свят. Ако не е бил възпитан като брахмачрӣ, човек никога не се задоволява само с една жена. Мъжът иска да се наслаждава на много жени. Дори в самия край на живота половият инстинкт е толкова силен, че и грохналият старец иска да се забавлява с млади момичета. Така заради неудържимия полов нагон живото същество все повече и повече се заплита в материалния свят.