ТЕКСТ 47
кхадьотвирмукхӣ ча прг
дврв екатра нирмите
вибхрджита джанапада
ти тбх дюмат-сакха
кхадьот – на име Кхадьот; вирмукхӣ – на име вирмукхӣ; ча – също; прк – на изток; дврау – две порти; екатра – на едно място; нирмите – бяха издигнати; вибхрджитам – на име Вибхрджита; джана-падам – град; ти – ходеше; тбхм – през тях; дюмат – на име Дюмн; сакха – с приятеля си.
Двете порти, наречени Кхадьот и вирмукхӣ, водеха на изток, но бяха издигнати на едно и също място. През тези врати царят отиваше в град Вибхрджита, съпровождан от приятеля си Дюмн.
Имената Кхадьот и вирмукхӣ значат „светулка“ и „факел“. Това, което се има предвид, е че зрението на лявото око е по-слабо от зрението на дясното. Макар че двете очи са разположени на едно място, едното от тях вижда по-добре от другото. Царят, т.е. живото същество, използва тези две порти, за да може да вижда, но той не може да види нищо, ако не е съпровождан от приятеля си Дюмн. Този приятел е слънцето. Двете очи са разположени на едно място, но без слънчевата светлина не могат да виждат. Вибхрджита джанападам. Когато човек иска да огледа нещо много внимателно (вибхрджитам), той трябва да го гледа с двете си очи и с помощта на своя приятел, слънчевата светлина. Всеки е цар в своето тяло, защото може да използва различните му врати така, както желае. Но макар и много да се гордее със способността си да чува и вижда, човек все пак зависи от помощта на природата.