ТЕКСТ 49
мукх нма пурастд двс
тапаа-бахӯданау
виаяу ти пура-р
расагя-випанвита
мукх – главната; нма – наречена; пурастт – от източната страна; дв – порта; та – през тази; паа – на име паа; бахӯданау – на име Бахӯдана; виаяу – две места; ти – ходеше; пура-р – царят на града (Пураджана); раса-гя – на име Расагя; випаа – на име Випаа; анвита – заедно с.
Петата порта от източната страна се наричаше Мукх, „главната“. Придружен от приятелите си Расагя и Випаа, царят минаваше през тази врата, за да посети местата Бахӯдана и паа.
Тук устата е наречена главната, най-важната порта. Тя има много съществена роля, защото с нея живото същество изпълнява две функции: да се храни и да говори. Човек се храни заедно с приятеля си Расагя, езика, който е способен да усеща вкуса на най-различни храни. Човек използва езика си и за да говори. Той може да говори или за материалните сетивни наслади, или за ведическото знание. Разбира се, тук става дума за материалните сетивни наслади, затова е използвана думата расагя.