ТЕКСТ 52

Портата в западната част на града се наричала сурӣ, защото била предназначена специално за асури. Асури са хората, които жадуват за сетивни удоволствия и имат особено силно влечение към секса. Пураджана, живото същество, изпитва най-голямо удоволствие с гениталиите си. Затова царят често ходел в град Грмака. Думата грмя значи „задоволяване на материалните сетива“, а Грмака е гнездото на похотта и разврата. Когато отивал в Грмака, цар Пураджана бил съпровождан от приятеля си Дурмада. Думата виая се отнася за четирите нужди на тялото: ядене, спане, съвкупление и самозащита. А думата дурмадена може да се анализира по следния начин: дур значи дуа, „греховен“, а мада значи „безумие“. Всяко живо същество, което е в съприкосновение с материалната природа, е мада, безумно. В Према виварта се казва:

Когато някой е обсебен от духове, той обезумява. В състояние на безумие човек говори всякакви глупости. Затова, ако някой иска да се отдаде на сетивни наслади, той трябва да приеме компанията на приятел, който е дурмада, тежко болен от материализъм.

Думите сурӣ нма пашчд дв имат и друг смисъл. Слънцето изгрява най-рано на изток, над Бенгалския залив, и постепенно се придвижва на запад. Опитът показва, че хората от Запада са по-привързани към сетивните удоволствия. Самият Чайтаня Махпрабху заявява това: пашчимера лока саба мӯха анчра. (Чайтаня Чаритмта, ди, 10.89) Колкото по на запад отиваме, толкова по-слаби стават духовните интереси. Хората от Запада живеят противно на ведическите норми, затова са силно привързани към сетивното наслаждение. Това е потвърдено и в Бхгаватам: сурӣ нма пашчд дв. С други думи, хората от Запада са създали асурска, материалистична цивилизация. Затова Бог Чайтаня Махпрабху е искал движението за Ка съзнание да се разпространява и в западната част на света, така че хората, погълнати от сетивни наслади, също да се облагодетелстват от неговото учение.