No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 18

нрада увча
пураджана сва-махиӣ
нирӣквадхут бхуви
тат-сагонматхита-гно
ваиклавя парама яяу

нрада увча – великият мъдрец Нрада каза; пураджана – цар Пураджана; сва-махиӣм – своята царица; нирӣкя – когато видя; авадхутм – като просякиня; бхуви – на земята; тат – нея; сага – чрез общуване; унматхита – насърчен; гна – чието знание; ваиклавям – объркване; парамам – върховно; яяу – получи.

Великият мъдрец Нрада продължи: Скъпи царю Прчӣнабархи, щом видя съпругата си да лежи на земята като просякиня, цар Пураджана се смути и обърка.

В тази строфа важно значение има думата авадхутм – тя се отнася за просяка, който не полага грижи за тялото си. Цар Пураджана много се разстроил, като видял, че царицата лежи направо на земята, без постеля и небрежно облечена. Иначе казано, той съжалил, че е пренебрегнал интелигентността си и е отишъл в гората на лов. С други думи, когато пренебрегва интелигентността си или действа независимо от съветите ѝ, човек затъва в греховни дела. Отхвърлил истинския си разум, т.е. своето Ка съзнание, той изпада в заблуда и започва да върши грехове. А после, когато осъзнае това, се разкайва. Нароттама дса хкура дава израз на чувството, което човек изпитва в подобни случаи:

хари хари випхале джанама гоину
мануя-джанама пи
рдх-ка н бхаджи,
джни шуни виа кхину

Нароттама дса хкура горчиво съжалява, че е пропилял човешкия си живот и съзнателно е пил отрова. Който няма Ка съзнание, с охота пие отровата на материалното съществуване. И така, когато някой изостави вярната си благочестива съпруга, т.е. когато загуби здравия си разум и не върви по пътя на Ка съзнание, той се отдава изцяло на грехове.

« Previous Next »