ТЕКСТ 21

Според принципите на ведическата цивилизация човек трябва да се отнася към домашните животни и към слугите си като към свои деца. Когато наказват животните и децата, хората правят това от любов, а не за отмъщение. Така и господарят, когато наказва слугата си, прави това за негово добро, за да го поучи и да му помогне да следва правия път, а не от чувство за мъст. Ето защо цар Пураджана приел наказанието, което неговата съпруга, царицата, му наложила, като милост от нейна страна. Той се смятал за неин покорен слуга. Царицата се разсърдила на царя, задето я оставил сама вкъщи и отишъл да ловува в гората, т.е. заради греховете, които извършил. Но цар Пураджана приел това наказание за проява на истинска любов и привързаност от нейна страна. Така и когато по волята на Бога получаваме наказание от законите на природата, не трябва да негодуваме. Това е отношението на истинския предан. Преданият приема за милост на Бога трудностите, сред които се озовава.

В тази строфа се казва, че преданият приема обратите в живота си като благословия на Бога и в знак на благодарност му отдава още повече почитания и молитви, защото знае, че е заслужил това наказание с миналите си грехове, но Богът всъщност му отрежда много леко възмездие. Наказанието, което държавата или Богът налагат на провинилия се, е за негово собствено добро. В Ману сахит се казва, че цар, който осъжда убийците на смърт, проявява милост към тях, защото, като изтърпят наказание в този живот, те се разплащат за греховете си и следващия път се раждат свободни от грях. Ако слугата приема като награда наказанието, наложено му от господаря, той получава достатъчно разум да не допуска същата грешка отново.