ТЕКСТ 10

В тази строфа важно значение има думата риктха-хреу, която значи „грабители на богатствата“. Синовете, внуците и останалите потомци са всъщност грабители, отнемащи богатството, което човек е създал. Има ред прочути бизнесмени и производители, които трупат огромни богатства и имат високо обществено положение, но в крайна сметка всичките им пари отиват в ръцете на синовете и внуците им. Неотдавна в Индия срещнах един богат индустриалец, който подобно на цар Пураджана бе много привързан към секса и имаше половин дузина жени. Всяка от тях разполагаше със собствена къща, чиято поддръжка струваше няколко хиляди рупии. Докато разговарях с този човек, ясно виждах, че съзнанието му е изцяло погълнато от грижи, как да осигури на всяко от децата си поне петстотин хиляди рупии. Ето защо в шстрите такива производители, бизнесмени или кармӣ са наречени мӯхи. Те работят ден и нощ, за да натрупат пари, и след това с удоволствие гледат как синовете и внуците им ги разхищават. Такива хора не искат да върнат богатството си на истинския му собственик. В Бхагавад-гӣт (5.29) е казано: бхоктра ягя-тапас сарва-лока-махешварам – истинският собственик на всички богатства е Богът, Върховната Личност. Той е този, който истински се наслаждава. А прехвалените богаташи са хора, които под прикритието на бизнес, производство и търговия просто знаят как да откраднат парите, принадлежащи на Бога. Удоволствието, което им носи всичко това, е да гледат как синовете и внуците им разхищават богатството, което те са натрупали. Такъв е животът на материалиста. Затворен в тялото си като в клетка, материалистът е подведен от неверните представи за себе си и си мисли: „Аз съм тялото“, „Аз съм човек“, „Аз съм американец“, „Аз съм индиец“. Това отъждествяване с тялото се дължи на лъжливото его. Заблуден от лъжливото его, човек се идентифицира като член на някое семейство, нация или общност. Така той все по-дълбоко се привързва към материалния свят и става все по-трудно и дори невъзможно някога да се измъкне от тези мрежи. В Бхагавад-гӣт (16.13 – 15) подобни хора са описани по следния начин:

„Демоничната личност мисли: „Притежавам огромно богатство и смятам да го увелича. Имам толкова много и в бъдеще ще става все повече. Той беше мой враг, но аз го убих и другите ми врагове също ще бъдат избити. Аз съм господар на всичко. Аз съм наслаждаващият се. Аз съм съвършен, могъщ и щастлив. Аз съм най-големият богаташ и роднините ми са аристократи. Няма друг като мен. Ще извърша някакви жертвоприношения, ще раздам малко милостиня и ще ликувам“. С подобно мислене такива хора са заблудени от невежество“.

Така човекът се отдава на дейности, които поглъщат цялата му енергия и усилват още повече привързаността му към тялото, дома, семейството, родината, обществото и пр.