ТЕКСТ 11

В тази строфа великият мъдрец Нрада Муни открива на цар Прчӣнабархиат, че му разказва историята на Пураджана, за да може самият той да си вземе поука от нея. Всъщност целият този разказ е метафорично описание на дейностите на цар Прчӣнабархиат. В дадената строфа Нрада открито казва на царя: „също като тебе“ (ятх бхавн), с което посочва, че Пураджана е самият Прчӣнабархиат. Като велик ваиава, Нрада Муни искал да спре убийството на животни в жертвоприношенията. Но мъдрецът знаел, че царят няма да го послуша, ако просто му каже да прекрати тези жертвени ритуали. Затова той взел да разказва историята на цар Пураджана. И едва в тази строфа, с думите „като тебе“, той за пръв път открива своите намерения, макар и не докрай. Кармӣте, които искат да се увеличава потомството, са принудени да извършват множество жертви, да се кланят на различни полубогове и да задоволяват всевъзможни управници, политици, философи и учени в името на благоденствието на бъдещото поколение. Прословутите учени се стремят да осигурят на същото това бъдещо поколение удобен живот и затова усърдно търсят нови източници на енергия за автомобилите, локомотивите, самолетите и т.н. Засега те само изчерпват нефтените запаси. Всички тези дейности са описани в Бхагавад-гӣт (2.41):

„Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен“.

Хората, които имат истинско знание, са пълни с решителност да следват принципите на Ка съзнание. Но негодниците (мӯх), грешниците (дуктина), най-низшите сред човешкия род (нардхам), лишените от каквато и да било интелигентност (мяпахта-гн) и хората, които водят демоничен живот (сура бхвам шрит), не проявяват интерес към Ка съзнание. Затова те се оказват въвлечени във всевъзможни дейности. По-голямата част от заниманията им обаче са съсредоточени около убиването на животни. Убиването на животни е съществен елемент от живота на съвременната цивилизация. Сред кармӣте се шири схващането, че ако човек не яде месо, ще започне да страда от липса на витамини и няма да има достатъчно енергия. Следователно, за да може да работи добре, той трябва да се храни с месо; за да усвои пълноценно месото, е необходимо да пие алкохол; а за да балансира месото и алкохола, трябва да има достатъчно секс и благодарение на всичко това ще придобие достатъчно сили да продължи да работи като магаре.

Има два начина за убиване на животни. Първият е като ги принасят в жертва, позовавайки се на религиозните предписания. С изключение на будизма, всички останали религии по света съдържат ритуали за убиване на животни в местата за богослужение. Например ведическата традиция позволява на месоядците да заколят жертвен козел в храм на Клӣ, като спазват определени условия и правила, и после да изядат плътта му. По подобен начин, ако извършат богослужение за богинята Чаик, те може да пият и вино. Целта на тези обреди е да ограничат споменатите дейности. Но хората днес са отхвърлили всички ограничения. Навсякъде има кланици и заводи за спиртни напитки и всички редовно употребяват алкохол и ядат месо. Един ваиава и чря като Нрада Муни ясно съзнава, че като убиват животни, прикривайки се зад маската на религията, хората попадат в безкрайния цикъл на раждането и смъртта и забравят истинската цел на живота – да се върнат вкъщи, обратно при Бога.

Ето защо, когато обяснявал Шрӣмад Бхгаватам на Вса Муни, Нрада осъдил плодоносните дейности (карма-ка), описани във Ведите. Той казал на Вса:

„У хората по природа е заложена склонността към наслади, а ти я поощряваш в името на религията. Това е крайно осъдително и неразумно. Водени от напътствията ти, те ще извършват такива дела, криейки се зад маската на религията, и съвсем скоро ще отхвърлят всички забрани“ (Шрӣмад Бхгаватам, 1.5.15).

Шрӣла Нрада Муни изразил недоволството си пред Всадева, че Вса, за да напътства обикновените хора, е съставил толкова много странични ведически произведения. Нрада Муни не одобрил тази литература, понеже в нея не се говори за същинското предано служене. Тогава, следвайки наставленията на Нрада, Всадева създал Шрӣмад Бхгаватам, в който се описва непосредственото обожание на Върховната Божествена Личност. И така, нито Виу, Върховната Божествена Личност, нито неговият поклонник позволяват да се убиват животни под прикритието на религията. Нещо повече, Ка лично дошъл в образа на Буда, за да сложи край на това. Както е казано в Бхагавад-гӣт (18.31 – 32), хората, които убиват животни, като се прикриват зад религията, действат под влиянието на гуата на невежеството:

„О, сине на Птх, интелигентността, която не прави разлика между религия и безверие, между правилно и неправилно действие, е в гуата на страстта. Интелигентността, която приема безверието за религия и религията за безверие, която е под влияние на илюзията и мрака и винаги насочва в погрешна посока, о, Пртха, е в гуата на невежеството“.

Хората във властта на невежеството измислят религиозни системи, с които оправдават убийството на животни. Но истинската дхарма е трансцендентална. Както ни учи Бог Ка, трябва да оставим всички религиозни системи и просто да му се отдадем (сарва-дхармн паритяджя). Така самият Бог, неговите предани и представителите му учат хората на трансценденталната дхарма, която не допуска убийството на животни. Много е жалко, че в съвременна Индия какви ли не мисионери разпространяват безверие под маската на религия. Те провъзгласяват за Бог някое обикновено човешко създание и препоръчват на всички, дори и на тези, които уж са саннсӣ, да ядат месо.