ТЕКСТ 12

От съществено значение в тази строфа са думите прия-йоитм и априя. Думата йоит значи „жена“, а думата прия – „скъпа“ или „приятна“. Смъртта не е особено желана от хората, пристрастени към материалното наслаждение, кулминация на което е сексът. Във връзка с това има една поучителна история. Веднъж един мъдрец си вървял по пътя и както си вървял, срещнал един царски син. Мъдрецът благословил царския син с думите: „Скъпи принце, желая ти вечен живот!“. Не след дълго той срещнал един свят човек и му казал: „Ти може да живееш, може и да умреш, както сам предпочиташ“. По-надолу по пътя мъдрецът срещнал един брахмачрӣ, предан на Бога, и му казал: „Скъпи мой, дано веднага умреш!“. И най-накрая мъдрецът срещнал един ловец, когото благословил, като му казал: „Нито живей, нито умирай!“. Смисълът на тази история е, че прекалено сладострастните хора, които са се отдали на сетивни удоволствия, не искат да умират. Мъдрецът благословил принца с вечен живот, защото царските синове обикновено са много богати и могат да се наслаждават през целия си живот, но когато умрат, отиват в ада. А преданият брахмачрӣ се подлагал на сурови лишения и мъчения, за да се върне обратно при Бога, ето защо мъдрецът го благословил да умре незабавно, за да може веднага да се върне в духовния свят, без да продължава да полага толкова тежки усилия. За светеца пък не е от значение дали ще живее или ще умре, защото и приживе, и след смъртта си той непрекъснато служи на Бога. За святия предан на практика няма разлика между този и следващия живот, защото той винаги служи на Бога. Животът на ловеца, който убива животни, е противен и страшен; след смъртта си обаче ловецът отива в ада, ето защо мъдрецът му казал нито да живее, ни да умира.

Накрая цар Пураджана стигнал до старостта. Когато човек остарее, сетивата му губят силата си и той се озовава в жалко и мъчително положение: все така иска да се наслаждава, и особено на сексуални удоволствия, но органите, с които може да направи това, вече не функционират. Сластолюбците никога не са готови да посрещнат смъртта. Те искат да живеят безкрайно и се надяват с помощта на тъй наречения научен прогрес да отложат мига на смъртта. Някои наивни руски учени дори заявяват, че благодарение на научните постижения след време човекът щял да стане безсмъртен. Подобни налудничави субекти насочват развитието на цялата човешка цивилизация. Но въпреки силното им желание да живеят вечно, безмилостната смърт неизбежно идва и ги отнася. Хираякашипу също се стремял към вечен живот, но когато настъпило време, Богът лично дошъл и го убил за по-малко от миг.