ТЕКСТ 16
са саптабхи шатаир еко
вишат ча шата сам
пураджана-пурдхяко
гандхарваир ююдхе балӣ
са – тя; саптабхи – със седем; шатаи – сто; ека – сама; вишат – с двайсет; ча – също; шатам – сто; сам – години; пураджана – на цар Пураджана; пура-адхяка – закрилник на града; гандхарваи – с гандхарвите; ююдхе – се сражава; балӣ – много храбро.
Петглавата змия, закрилник и пазач на Пураджановия град, се сражава с гандхарвите сто години. Тя воюва съвсем сама срещу тях, макар те да бяха седемстотин и двайсет.
Сборът от триста и шейсетте дни и нощи в една година е равен на седемстотин и двайсет – толкова били воините на Чаавега (времето). Човек трябва да се сражава с тези воини през целия си живот, от самото си раждане та чак до смъртта си. Тази битка се нарича борба за съществуване. Но независимо от нейния изход, живото същество никога не умира. То е вечно, както провъзгласява Бхагавад-гӣт (2.20):
на джяте мрияте в кадчин
ня бхӯтв бхавит в на бхӯя
аджо нитя шшвато 'я пуро
на ханяте ханямне шарӣре
„За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине“. В действителност живото същество не се ражда и не умира, но през целия си живот е принудено да води тежка борба с неумолимите закони на материалната природа. Освен това то минава и през много страдания. И въпреки всичко, което го сполита, под влияние на илюзията живото същество мисли, че се чувства добре, защото се отдава на сетивни наслади.