ТЕКСТ 20
даурбхгйентмано локе
вишрут дурбхагети с
ту рджарайе ту
втдт пӯраве варам
даурбхгйена – заради злата участ; тмана – своята; локе – в света; вишрут – прославена; дурбхаг – най-злочестата; ити – и така; с – тя; – която; ту – доволна; рджа-айе – на великия цар; ту – но; вт – приета; адт – даде; пӯраве – на цар Пӯру; варам – благословия.
Дъщерята на Времето (Джар) беше много несретна и затова я наричаха Дурбхаг („злощастна“). Но веднъж тя остана доволна от един велик цар и понеже той я прие, тя му даде голяма благословия.
Както Бхактивинода хкура пише, на старини всички радости си отиват: саба сукха бхгала. Затова е разбираемо, че никой не обича старостта, джар. Ето защо Джар, дъщерята на Времето, е най-злочестата. Веднъж обаче тя била приета от великия цар Яти. Цар Яти бил принуден да стори това заради проклятието на своя тъст, Шукрчря. Когато дъщерята на Шукрчря се омъжила за Яти, с нея дошла и една от приятелките ѝ, Шармих. Не след дълго цар Яти се влюбил в Шармих и съпругата му се оплакала на своя баща. Тогава Шукрчря проклел цар Яти да остарее още на младини. Цар Яти имал петима млади синове. Той един по един ги умолявал да приемат неговата старост и в замяна да му дадат младостта си, но никой не се съгласил, освен Пӯру, най-младият син. Като отплата Пӯру получил от своя баща цялото царство. Двама от синовете, които не откликнали на бащината си молба, станали владетели на земи извън пределите на Индия, по всяка вероятност Турция и Гърция. Поуката от тази история е, че независимо колко богатства и други материални блага е натрупал човек, на старини те не могат да му донесат радост и удоволствие. Пӯру получил царството на баща си, но понеже пожертвал своята младост, не можел да се наслаждава на този разкош. Човек не трябва да чака да остарее, за да постигне Ка съзнание. Старческата немощ няма да му позволи да напредва духовно, независимо че може да притежава несметни материални богатства.