ТЕКСТ 24

В тази строфа думите яваннм абхам се отнасят за царя на яваните. Санскритските думи явана и млеччха назовават хората, които не следват принципите на ведическата култура. Според тези принципи човек трябва да става рано сутрин и да се къпе, да повтаря мантрата Харе Ка, да прави магала-рати за мӯртите, да изучава ведическите писания, да се храни с прасд, да облича мӯртите и да ги украсява. Освен това той трябва да събира средства за нуждите на храма, а ако е семеен – да работи в съответствие с предписанията за брхмаите, катриите, вайшите или шӯдрите. С други думи, неговият живот трябва да е посветен на духовно познание – това е ведическият идеал за човешка цивилизация. Който не следва тези норми и правила, се нарича явана или млеччха. Човек не бива да мисли, че тези названия се отнасят само за групи от хора, населяващи други страни. Националната принадлежност в случая не играе никаква роля – ако не следва принципите на Ведите, човек се числи към категорията на яваните и млеччхите, независимо дали живее в Индия или другаде. Ако не съблюдава хигиенните принципи, които стоят в основата на ведическите норми и правила, човек се разболява от различни болести. Членовете на Обществото за Ка съзнание се стараят да спазват всички принципи на Ведите и затова по естествен начин винаги остават чисти и здрави.

Ако човек има Ка съзнание, той може да работи като младеж дори когато е седемдесет-осемдесетгодишен. Дъщерята на Кла (Времето) няма власт над ваиавите. Когато започнал да работи над Чайтаня чаритмта, Шрӣла Кадса Кавирджа Госвмӣ бил в много напреднала възраст, но създал най-забележителното произведение за живота на Бог Чайтаня. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ и Сантана Госвмӣ започнали духовния си живот едва след като напуснали службата си и се оттеглили от семейния живот, т.е. в доста напреднала възраст, но оставили след себе си безценни произведения, които да помагат на хората да напредват по духовния път. Шрӣла Шрӣнивса чря изтъква това в своите стихове, прославящи Госвмӣте:

„Отдавам смирените си поклони на шестимата Госвмӣ: Шрӣ Сантана Госвмӣ, Шрӣ Рӯпа Госвмӣ, Шрӣ Рагхунтха Бхаа Госвмӣ, Шрӣ Рагунтха дса Госвмӣ, Шрӣ Джӣва Госвмӣ и Шрӣ Гопла Бхаа Госвмӣ, които задълбочено изучиха всички свещени писания, за да формулират за благото на цялото човечество вечните принципи на религията. Те са почитани навсякъде из трите свята и заслужават човек да приеме убежище при тях, защото са напълно потопени в настроението на гопӣте и отдават трансцендентално любовно служене на Рдх и Ка“.

И така, старостта (джар) не закача предания на Бога, защото той следва наставленията на Нрада и се учи от неговата решителност. Всички предани принадлежат към ученическата последователност, водеща началото си от Нрада Муни, защото се покланят на мӯртите според наставленията, които той е оставил под формата на Нрада пачартра, пчартрика-видхи. Преданите следват пътя както на пчартрика-видхи, така и на бхгавата-видхи. Бхгавата-видхи включва в себе си проповядването – шраваа кӣртана вино, т.е. слушането за Виу, Върховната Божествена Личност, и възпяването на неговата слава. А към пчартрика-видхи се отнасят процесите арчанам, ванданам, дсям, сакхям и тма-ниведанам. Преданият неотклонно следва наставленията на Нрада Муни и затова не се страхува от старостта, болестите и смъртта. Външно погледнато, той може да остарява, но за него старостта не носи чувството за поражение, което обикновеният човек изпитва в старческите си години. Ето защо, когато остарее, преданият не се бои от смъртта. Клакан му помага да преодолее страха, който човек обикновено изпитва, когато старостта (джар) се приюти при него. Преданият не се бои от смъртта, защото знае, че когато умре, ще се върне обратно вкъщи, при Бога. Така, вместо да го гнети, напредналата възраст му помага да стане безстрашен и да се чувства щастлив.