ТЕКСТ 5

В една от песните на Шрӣла Говинда дса хкура откриваме следните редове:

В тези стихове Шрӣла Говинда дса казва, че удоволствията, на които човек се отдава в младостта си, всъщност не му носят радост. В младите си години човек е изпълнен с жажда да се наслаждава на всякакви сетивни обекти. Сетивни обекти са формите, вкусовете, миризмите, допирът, звуците. Съвременният научен прогрес, научно-техническият прогрес на цивилизацията, насърчава наслаждението с тези пет сетива. Младежите обичат да гледат красиви форми, да слушат светски новини и забавна музика, да вдъхват приятни аромати, да се докосват до нежните тела и гърдите на младите жени, а накрая и до половите им органи. Но всичко това доставя голямо удоволствие и на животните. Ето защо в човешкото общество има ограничения по отношение на сетивното наслаждение. Ако човек не спазва тези ограничения, той става точно като животно.

В този текст специално се подчертава: кма-кашмала-четаса – съзнанието на цар Пураджана било осквернено от похотливи желания и греховни дела. В предишния текст се каза, че макар и да имал развито съзнание, той лежал със съпругата си в меки постели. С други думи, царят твърде много се отдавал на секс. Важно значение в този текст имат и думите нава вая. Те назовават младостта на човека, периода от шестнайсет до трийсет години. През тези четиринайсет-петнайсет години от своя живот човек може интензивно да се наслаждава на сетивата си. В тази възраст хората си мислят, че животът ще продължава вечно и те все така ще се наслаждават на сетивата си. Но времето не чака никого – младостта бързо отлита. Човек, който на младини пропилява живота си, отдавайки се на грехове, ще трябва да преживее тежко разочарование и да се раздели с всичките си илюзии, когато кратките младежки години свършат. Материалните наслади по време на младостта носят удоволствие предимно на хората, които не са възпитани в духовните ценности. Ако възпитанието, което човек получава, се основава изключително на телесния мироглед, целият живот се превръща в разочарование, защото телесните, сетивните удоволствия свършват, щом човек наближи четирийсетте. Когато прехвърли четирийсетте и изгуби илюзиите си, той остава без нищо, защото не притежава духовно знание. На такъв човек му се струва, че младостта е отлетяла за по-малко от миг. Ето защо удоволствието, което цар Пураджана изпитвал, докато лежал със съпругата си, бързо свършило.

Кма-кашмала-четаса означава също така, че законите на природата не позволяват на хората да се отдават без мярка на сетивни наслади. Който прави това, води греховен живот. Животните не нарушават законите на природата. Например при тях половият нагон е много силен в точно определен период от годината. Лъвът е много могъщо животно. Той се храни с месо и има изключителна сила, но се съвкуплява само веднъж годишно. По подобен начин религиозните принципи повеляват, че човекът може да има сексуални контакти само веднъж месечно, след менструалния период на съпругата си, и то при условие че тя не е бременна. Ако съпругата му е бременна, той трябва напълно да се въздържа от секс. Такъв е законът за хората. Мъжът може да има повече от една съпруга, защото ако тя е бременна, той не бива да води полов живот с нея. През този период той може да задоволява желанието си за секс с някоя друга от своите съпруги. Това са закони, изложени в Ману сахит и други свещени писания.

Тези закони и свещени писания са предназначени за хората. Ако ги нарушава, човек върши грях. Иначе казано, неограничените сетивни наслади означават греховен живот. Незаконни са тези полови отношения, които са в разрез със законите на писанията. Ако нарушава законите на писанията, на Ведите, човек върши греховни дела. А този, който върши греховни дела, не може да промени съзнанието си. Нашият истински дълг е да променим съзнанието си, като го насочим от греховното, кашмала, към най-чистото, Ка. Бхагавад-гӣт утвърждава, че Ка е съвършената чистота (пара брахма пара дхма павитра парама бхавн), ето защо съзнанието ни се пречиства, ако го пренасочим от материалните удоволствия към Ка. Това е процесът, препоръчан от Бог Чайтаня Махпрабху и наречен от него чето-дарпаа-мрджанам – изчистване на огледалото на сърцето.