ТЕКСТ 8
са пачла-пати путрн
пит-ваша-вивардханн
драи саьоджам са
духит садаир вараи
са – той; пачла-пати – царят на Пачла; путрн – синове; пит-ваша – бащин род; вивардханн – умножаващ се; драи – със съпруги; саьоджам са – ожени; духит – дъщери; садаи – достойни; вараи – със съпрузи.
След това, за да умножи потомците на бащиния си род, цар Пураджана, владетелят на държавата Пачла, намери за синовете си достойни съпруги, а дъщерите си омъжи за достойни съпрузи.
Съгласно порядките във ведическата култура, всеки човек трябва да се ожени. Той трябва да се ожени, защото неговата съпруга ще му роди деца, а те на свой ред ще предлагат храна на предците си и ще извършват за тях погребални обреди, за да бъдат щастливи, където и да се намират в момента. Жертвите, извършвани в името на Бог Виу, се наричат пиодака; потомците на всеки един род трябва да предлагат пиа на своите прадеди.
Пураджана, царят на Пачла, не само че намирал пълно удовлетворение в собствения си сексуален живот, но се погрижил и за сексуалния живот на своите хиляда и сто синове и сто и десет дъщери. Така един аристократичен род постепенно може да прерасне в династия. Важно значение има фактът, че цар Пураджана венчал и синовете, и дъщерите си. Дълг на родителите е да намерят брачни партньори за своите деца. Във ведическото общество това е тяхно задължение. Докато не венчаят синовете и дъщерите си, те не трябва да им позволяват да общуват свободно с другия пол. Тази уредба на ведическото общество препятства разпространението на незаконните полови връзки (вара-сакара), които в наши дни се ширят под най-различни названия. За жалост, в днешно време децата отказват да приемат брачния партньор, избран от родителите им, макар че родителите са загрижени да оженят децата си. Ето защо по света все повече нараства броят на вара-сакара, макар и под най-различни названия.