ТЕКСТ 7

Децата, създадени според принципите и правилата в писанията, унаследяват добродетелите на своите родители, а незаконородените най-често стават вара-сакара. Хората от категорията вара-сакара се отнасят безотговорно към семейството си, към обществото и дори към самите себе си. В миналото раждането на деца вара-сакара се предотвратявало с помощта на пречистващ метод, който се наричал гарбхдхна-саскра и представлявал религиозна церемония за зачеване на дете. Цар Пураджана имал много деца, но както се вижда от този текст, нито едно от тях не спадало към категорията вара-сакара. Напротив, те всички били добри, благонравни и притежавали същите добродетели като родителите си.

Дори децата, които създаваме, да са много добри, желанието ни да имаме повече сексуални контакти, отколкото позволяват писанията, трябва да се счита греховно. Всяко сетивно наслаждение (не само половото) се превръща в греховна дейност, ако е прекалено. Ето защо в края на своя живот всеки трябва да стане свмӣ или госвмӣ. Човек може да създава деца до петдесетгодишна възраст, но после трябва да спре и да заживее като внапрастха. Това означава, че трябва да напусне дома си и след време да стане саннсӣ. Саннсӣте носят титлата свмӣ или госвмӣ, което значи, че напълно се въздържат от сетивни удоволствия. Но човек не бива да встъпва в този сан лекомислено. Преди да приеме саннса, той трябва да се е уверил, че е способен да владее желанията си за сетивни наслади. Семейният живот носел много щастие на цар Пураджана. В тази строфа се казва, че той имал хиляда и сто синове и сто и десет дъщери. Всеки иска да има повече синове, отколкото дъщери, и тъй като дъщерите на цар Пураджана били по-малко от синовете му, неговият семеен живот изглежда бил щастлив и спокоен.