No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 9

путр чбхаван путр
екаикася шата шатам
яир ваи паураджано ваша
пачлеу самедхита

путрм – на синовете; ча – също; абхаван – бяха създадени; путр – синове; ека-екася – от всеки един; шатам – сто; шатам – сто; яи – от когото; ваи – несъмнено; паураджана – на цар Пураджана; ваша – род; пачлеу – на земята, наречена Пачла; самедхита – силно нарасна.

Всеки от многобройните синове на цар Пураджана стана на свой ред баща на стотици деца. Така синовете и внуците запълниха цяла Пачла.

Не трябва да забравяме, че цар Пураджана е живото същество, а градът Пачла е тялото. В Бхагавад-гӣт се казва, че тялото е поле на дейност за живото същество: кетра-кетрагя. Съставните елементи са два: живото същество (кетра-гя) и неговото тяло (кетра). Ако се позамисли, всяко живо същество може да разбере, че тялото е просто негова обвивка. Стига малко да се замисли, то ще открие, че тялото е негово притежание. То може да стигне до този извод чрез практическия си опит или благодарение на знанието, изложено в шстрите. В Бхагавад-гӣт (2.13) се казва: дехино 'смин ятх дехе. Собственик на тялото е душата и тя се намира вътре в тялото. Тялото е пачла-деша, поле за действие, в което живото същество може да се наслаждава на контакта между сетивата си и петте сетивни обекта: гандха, раса, рӯпа, спарша и шабда, т.е. сетивните обекти, изградени от земя, вода, огън, въздух и етер. В материалния свят всяко живо същество, което е въплътено в тяло, изтъкано от груба и фина материя, поражда действия и резултати, в този текст представени алегорично като синове и внуци. Действията и техните резултати може да бъдат два вида: благочестиви и неблагочестиви. Така в материалното битие човек все повече се омотава в мрежите на различни дейности и последици. Във връзка с това Шрӣла Нароттама дса хкура пише:

карма-ка, гна-какевала виера бха,
амта бали йеб кхя
нн йони сад пхире
кадаря бхакаа каре,
тра джанма адха-пте я

Плодоносните дейности и умозрителните философски търсения са като съдове, пълни с отрова. Всеки, който отпие от тях, мислейки, че са пълни с нектар, живот след живот ще попада в различни тела и ще трябва да води тежка борба за съществуване. Такъв човек яде всевъзможни противни неща и сам произнася присъда над себе си чрез дейностите, които извършва в името на измамните сетивни наслади“.

Така полето на дейностите и техните последствия, чрез които човек увеличава потомството си, започва със секса. Пураджана умножил цялото си семейство, като заченал деца, които на свой ред също създали потомство. От това ясно се вижда как сексуалните желания обвързват живото същество със стотици хиляди дейности и последици. Само заради сетивното удоволствие то остава в материалния свят и непрекъснато се преселва от тяло в тяло. В резултат от създаването на толкова много деца и внуци постепенно възникват родовете, династиите, общностите, нациите и пр. И всички те се разрастват единствено в резултат на половите контакти. Както казва Прахлда Махрджа: ян маитхунди-гхамедхи-сукха хи туччхам (Шрӣмад Бхгаватам, 7.9.45). Гхамедхи са хората, които искат да останат в материалния свят. С други думи, те искат да останат в сегашното си тяло, да продължат да са част от обществото и да търсят удоволствие в приятелството, любовта и своите близки. Тяхното единствено удоволствие е да увеличават броя на тези, които ще изпитват сексуални наслади. Те се наслаждават на секс и създават деца, които на свой ред се женят и ги даряват с внуци, а внуците се женят и създават правнуци. Така планетата постепенно се пренаселва, след което ненадейно идват реакции, предизвикани от материалната природа: избухват войни, настъпва глад, плъзват епидемии, стават земетресения и т.н. Тогава населението в света намалява, но само за да бъде наново създадено. В Бхагавад-гӣт (8.19) този процес е обяснен като непрекъснат цикъл на сътворение и унищожение: бхӯтв бхӯтв пралӣяте. Така поради липса на Ка съзнание продължава цялото това сътворение и унищожение, което хората наричат човешка цивилизация. То продължава безкрайно, защото човекът няма знание за душата и за Върховната Божествена Личност.

« Previous Next »