ТЕКСТ 9
путр чбхаван путр
екаикася шата шатам
яир ваи паураджано ваша
пачлеу самедхита
путрм – на синовете; ча – също; абхаван – бяха създадени; путр – синове; ека-екася – от всеки един; шатам – сто; шатам – сто; яи – от когото; ваи – несъмнено; паураджана – на цар Пураджана; ваша – род; пачлеу – на земята, наречена Пачла; самедхита – силно нарасна.
Всеки от многобройните синове на цар Пураджана стана на свой ред баща на стотици деца. Така синовете и внуците запълниха цяла Пачла.
Не трябва да забравяме, че цар Пураджана е живото същество, а градът Пачла е тялото. В Бхагавад-гӣт се казва, че тялото е поле на дейност за живото същество: кетра-кетрагя. Съставните елементи са два: живото същество (кетра-гя) и неговото тяло (кетра). Ако се позамисли, всяко живо същество може да разбере, че тялото е просто негова обвивка. Стига малко да се замисли, то ще открие, че тялото е негово притежание. То може да стигне до този извод чрез практическия си опит или благодарение на знанието, изложено в шстрите. В Бхагавад-гӣт (2.13) се казва: дехино 'смин ятх дехе. Собственик на тялото е душата и тя се намира вътре в тялото. Тялото е пачла-деша, поле за действие, в което живото същество може да се наслаждава на контакта между сетивата си и петте сетивни обекта: гандха, раса, рӯпа, спарша и шабда, т.е. сетивните обекти, изградени от земя, вода, огън, въздух и етер. В материалния свят всяко живо същество, което е въплътено в тяло, изтъкано от груба и фина материя, поражда действия и резултати, в този текст представени алегорично като синове и внуци. Действията и техните резултати може да бъдат два вида: благочестиви и неблагочестиви. Така в материалното битие човек все повече се омотава в мрежите на различни дейности и последици. Във връзка с това Шрӣла Нароттама дса хкура пише:
карма-ка, гна-ка, кевала виера бха,
амта бали йеб кхя
нн йони сад пхире, кадаря бхакаа каре,
тра джанма адха-пте я
Плодоносните дейности и умозрителните философски търсения са като съдове, пълни с отрова. Всеки, който отпие от тях, мислейки, че са пълни с нектар, живот след живот ще попада в различни тела и ще трябва да води тежка борба за съществуване. Такъв човек яде всевъзможни противни неща и сам произнася присъда над себе си чрез дейностите, които извършва в името на измамните сетивни наслади“.
Така полето на дейностите и техните последствия, чрез които човек увеличава потомството си, започва със секса. Пураджана умножил цялото си семейство, като заченал деца, които на свой ред също създали потомство. От това ясно се вижда как сексуалните желания обвързват живото същество със стотици хиляди дейности и последици. Само заради сетивното удоволствие то остава в материалния свят и непрекъснато се преселва от тяло в тяло. В резултат от създаването на толкова много деца и внуци постепенно възникват родовете, династиите, общностите, нациите и пр. И всички те се разрастват единствено в резултат на половите контакти. Както казва Прахлда Махрджа: ян маитхунди-гхамедхи-сукха хи туччхам (Шрӣмад Бхгаватам, 7.9.45). Гхамедхи са хората, които искат да останат в материалния свят. С други думи, те искат да останат в сегашното си тяло, да продължат да са част от обществото и да търсят удоволствие в приятелството, любовта и своите близки. Тяхното единствено удоволствие е да увеличават броя на тези, които ще изпитват сексуални наслади. Те се наслаждават на секс и създават деца, които на свой ред се женят и ги даряват с внуци, а внуците се женят и създават правнуци. Така планетата постепенно се пренаселва, след което ненадейно идват реакции, предизвикани от материалната природа: избухват войни, настъпва глад, плъзват епидемии, стават земетресения и т.н. Тогава населението в света намалява, но само за да бъде наново създадено. В Бхагавад-гӣт (8.19) този процес е обяснен като непрекъснат цикъл на сътворение и унищожение: бхӯтв бхӯтв пралӣяте. Така поради липса на Ка съзнание продължава цялото това сътворение и унищожение, което хората наричат човешка цивилизация. То продължава безкрайно, защото човекът няма знание за душата и за Върховната Божествена Личност.