ТЕКСТ 2
та екад ту рабхас
пураджана-пурӣ нпа
рурудхур бхаума-бхогх
джарат-паннага-плитм
те – те; екад – веднъж; ту – тогава; рабхас – стремително; пураджана-пурӣм – града на Пураджана; нпа – о, царю; рурудху – обкръжен; бхаума-бхога-хм – предоставящ възможности за сетивни наслади; джарат – от старата; паннага – змия; плитм – защитаван.
Веднъж страшните воини на царя на яваните стремително щурмуваха града на Пураджана. Макар че в града имаше всичко необходимо за удоволствието на сетивата, в негова защита се вдигна само старата змия.
Колкото повече човек се отдава на сетивни удоволствия, толкова повече се изтощава, докато накрая жизнената му сила така грохне, че тук е сравнена с немощна змия. В предишните текстове жизненият дъх беше изобразен като змия. Когато жизнената сила вътре в тялото започне да отслабва, самото тяло също губи сили. Тогава предвестниците на смъртта – безпощадните воини на нейния повелител, Ямарджа – все по-яростно започват да нападат тялото. Принципите на ведическата цивилизация повеляват, че преди да стигне до това положение, човек трябва да приеме саннса и да посвети остатъка от живота си на проповядване посланието на Бога. Ако си остане вкъщи под грижите на своите скъпи деца и съпруга, той става все по-слаб и безсилен заради сетивното наслаждение, което си позволява. И когато накрая дойде смъртта, той оставя тялото си, без да е постигнал нищо съществено в духовно отношение. В днешно време дори най-възрастният мъж в семейството не напуска дома си, защото е твърде привързан към своята жена, към децата си, към парите, богатството, жилището и т.н. Ето защо в края на своя живот той непрекъснато се тревожи кой ще се грижи за жена му и дали тя ще се справи със семейните задължения. Така, преди да умре, мъжът обикновено мисли за жена си. А в Бхагавад-гӣт (8.6) е казано:
я я впи смаран бхва
тяджатй анте калеварам
та там еваити каунтея
сад тад-бхва-бхвита
„О, сине на Кунтӣ, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“.
На прага на смъртта човек обикновено мисли за това, което е вършил през целия си живот. Следващото му тяло (дехнтара) се определя от мислите и желанията му в края на живота. Този, който е силно привързан към семейния уют, в края на живота си, естествено, мисли за своята любима съпруга. Така той се преражда в тяло на жена и получава резултатите от всичките си благочестиви и неблагочестиви дела. В тази глава подробно се разказва как цар Пураджана се преродил в женско тяло.