ТЕКСТ 3

В края на живота, когато човек бъде обзет от старческа немощ, тялото му става негодно за каквото и да било. Затова ведическата система на възпитание повелява, че докато е още момче, той трябва да бъде възпитан като брахмачрӣ, т.е. трябва постоянно да служи на Бога и да не общува с жени. Когато възмъжее, в периода от двайсет до двайсет и пет годишна възраст, той може да се ожени. Тъй като това е най-подходящата възраст за женитба, младият човек е способен веднага да създаде здрави и силни синове. В днешно време се раждат повече момичета, защото младите мъже са полово слаби. Момче се ражда тогава, когато мъжът е по-силен от жената в полово отношение, в противен случай се ражда момиче. Затова, ако иска да зачене момче, мъжът трябва да е следвал процеса на брахмачаря. Когато човек навърши петдесет, той трябва да се оттегли от семейния живот. По това време поне един от синовете му вече е достатъчно пораснал, за да поеме грижата за семейството. Тогава майката и бащата се оттеглят от активен живот и пътуват из различни святи места на поклонение. Когато и двамата се освободят от привързаността си към своя дом и семейство, жената се връща у дома, където заживява под грижите на порасналите си деца, но повече не се занимава със семейните дела, а мъжът приема саннса и се отдава на служене на Върховната Божествена Личност.

Такава е съвършената човешка култура. Човешкият живот е предназначен на първо място за осъзнаване на Бога. Ако някой не е в състояние да следва принципите на Ка съзнание от самото начало на живота си, той трябва да бъде научен на тях поне в края му. За съжаление, днес хората не получават такова възпитание в детството си, нито в края на своя живот са способни да напуснат семейството си. Такова е положението в града на Пураджана, метафорично описан в тази поредица от стихове.