ТЕКСТ 22

Глупавите хора не разбират, че всеки сам е отговорен за своите действия и за последиците им. Докато децата са още невинни и чисти, майката и бащата са длъжни да изградят у тях правилно разбиране за житейските ценности. Но щом пораснат, децата трябва да бъдат оставени сами да посрещат всичко, което животът изисква от тях. След смъртта си родителите не могат да помогнат на своите деца дори и да искат. Бащата би могъл да им остави известно наследство, така че на първо време да им е по-леко, но той не трябва прекалено много да се измъчва от мисли за съдбата на своите близки след смъртта му. Ето къде е болестта на обусловената душа. Човек не само че върши грехове в името на собственото си сетивно наслаждение, но се стреми да остави и на децата си колкото може по-голямо наследство, така че и те да се наслаждават до насита.

Всеки се бои от смъртта, затова тя носи името бхая, „страх“. Цар Пураджана бил погълнат от мисли за съпругата и децата си, но смъртта не го чакала. Смъртта не чака никого, тя веднага се залавя за работа. И тъй като смъртта безпощадно отнася всяко живо създание, атеистите, които пропиляват целия си живот в мисли за родината, обществото и близките си и не се стремят да разберат Бога, накрая осъзнават Върховния в нейно лице. Важна роля в този текст играе думата атад-архаам: с нея се има предвид, че човек не трябва да се увлича прекалено много от дейности за благото на своето семейство, родина, общество или социална среда. Нито семейството, нито съотечествениците, нито обществото, нито пък професионалната общност ще ни помогнат да напреднем духовно. За жалост, в днешно време хора, които уж са образовани, нямат представа какво значи духовен напредък. Макар че човешката форма на живот им дава възможност да се развиват духовно, те си остават скъперници. Те злоупотребяват с живота си и го пропиляват в грижи за материалното благополучие на своите роднини и съотечественици, на обществото и прочее. Истинският дълг на човека е да се научи как да победи смъртта. В Бхагавад-гӣт (4.9) Бог Ка открива тайната на победата над смъртта:

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.

Този, който е постигнал пълно Ка съзнание, след смъртта си не получава ново материално тяло, а се връща вкъщи, обратно при Бога. Всеки трябва да се опита да постигне това съвършенство. За жалост, вместо да се стреми към тази цел, човекът е погълнат от мисли за приятелите, любимите и роднините си и за обществото, в което живее. Но движението за Ка съзнание учи хората по целия свят как да превъзмогнат смъртта. Хари вин на сти таранти. Само който е приел подслон при Върховната Божествена Личност, е способен да победи смъртта.