ТЕКСТ 23
пашувад яванаир еа
нӣямна свака каям
анвадраванн анупатх
шочанто бхам тур
пашу-ват – като животно; яванаи – от яваните; еа – Пураджана; нӣямна – задържан и отведен; свакам – към тяхната; каям – обител; анвадраван – последваха; анупатх – неговите придружители; шочанта – оплаквайки; бхам – много; тур – нажалени.
Слугите от свитата на Пураджана много се нажалиха, когато яваните отведоха царя, завързан като животно. Но докато оплакваха господаря си, те също бяха принудени да го последват.
Когато Ямарджа и помощниците му отвеждат живото същество на мястото, където ще бъде съдено, заедно с него идват и спътниците му – животът, жизненият дъх и желанията. Това е потвърдено във Ведите. Когато Ямарджа задържи живото същество и го отведе със себе си (там уткрмантам), с него идва и жизненият му дъх (про 'нӯткрманти), а щом жизненият дъх си отиде (прам анӯткрмантам), всички сетива (сарве пр) го последват (анӯткрманти). Така душата и жизненият дъх оставят след себе си къс мъртва материя, съставен от пет елемента – земя, вода, въздух, огън и етер. След това живото същество отива на съд, където Ямарджа решава какво ще бъде следващото му тяло. Съвременните учени не знаят нищо по този въпрос. Всяко живо същество носи отговорност за действията, които извършва в сегашния си живот, а след смъртта си бива изправяно на съд пред Ямарджа, който решава какво ще бъде следващото му тяло. Въпреки че душата напуска грубото материално тяло, тя продължава да съществува заедно със своите желания и с последиците от миналите си дейности. В зависимост от тези минали дейности Ямарджа определя следващото ѝ тяло.