ТЕКСТ 24
пурӣ вихйопагата
упаруддхо бхуджагама
яд там евну пурӣ
вишӣр практи гат
пурӣм – градът; вихя – напуснала; упагата – излязла; упаруддха – задържана; бхуджагама – змията; яд – когато; там – него; ева – несъмнено; ану – след; пурӣ – градът; вишӣр – разрушен; практим – в материя; гат – превърнат.
Змията, която вече бе задържана от воините на Явана-рджа и беше отведена вън от града, се присъедини към останалите и последва своя любим господар. Веднага щом те всички напуснаха престолния град, той бе сринат до основи и изравнен със земята.
Веднага щом отведат живото същество, неговите спътници – жизненият дъх, сетивните обекти и сетивата – също напускат тялото, което вече не е нищо повече от къс мъртва материя. След като живото същество и неговите спътници напуснат тялото, то спира да функционира и се разпада до основните материални елементи, от които е изградено – земя, вода, огън, въздух и етер. Щом жителите на един обсаден град го напуснат, врагът нахлува в града и го изравнява със земята. С думите „От пръст бе създаден и на пръст ще станеш“ се има предвид тялото. Когато врагове атакуват един град и го разрушат, жителите напускат града и той спира да съществува.
Ако човек украсява града, но не се грижи за жителите му, той не е с всичкия си. По подобен начин, лишено от духовно знание, живото същество се грижи само за външното си тяло, без да съзнава, че главният фактор, който крепи тялото, е душата. Когато напредне в духовното себепознание, душата се освобождава от безкрайната верига на превъплъщенията. Бхгаватам сравнява хората, които са привързани към телата си, с крави и магарета (са ева го-кхара). Кравата е просто и наивно животно, а магарето е товарно добиче. Човек, който работи, воден от телесни представи, работи като магаре, без да знае истинския си интерес. По този повод е казано:
ястма-буддхи куапе три-дхтуке
-дхӣ калатрдишу бхаума иджя-дхӣ
ят-тӣртха-буддхи салиле на кархичидж
джанев абхигйеу са ева го-кхара
„Човек, който отъждествява себе си с тялото, съставено от три елемента, и смята продуктите на това тяло за свои роднини; който мисли земята, където се е родил, за достойна за почит и ходи на поклонение по святи места само за да извърши религиозно умиване, а не за да общува там с личности, притежаващи трансцендентално познание, такъв човек не е по-добър от крава или магаре“ (Шрӣмад Бхгаватам, 10.84.13).
Човешка цивилизация, която е лишена Ка съзнание, е стадо животни. Хората в нея може да изучават мъртвото тяло и да отдават голямо значение на мозъка и сърцето, но ако в тялото не присъства душата, няма никакъв смисъл да се говори за значението на която и да е негова част. В съвременната цивилизация на крави и на магарета учените се опитват да открият нещо ценно в мъртвото сърце или мозък.